Из ,,Срещата,,

''Той я обичаше, тя също го обичаше. Километри ги деляха един от друг. Но историята им беше колкото трагична, толкова и красива. Още щом се зърнаха, двамата млади мигом се обърнаха. Един към друг се гледаха и влюбиха се до полуда. По любов се взеха, но зла участ ги раздели. Съдбата на всекиго промени и пътищата им раздвои. Страдаха и двамата. Ту се скарваха, ту сдобряваха, накрая един към друг не се поглеждаха. Минаха години той я зърна от далече. Тя беше толкова красива, същинско цвете! Очите му останаха там, където за последно я видя. Разпитваше за нея, ала тя за него грам. И ето минаха се още две години, един срещу друг застанаха двама млади. Сякаш мигновено времето замръзна и ги отведе някъде на зад. Той я поздрави, тя също. Той протегна ръката си към нея, треперейки и се здрависаха. В нейните очи заблестяха две сълзи. Сълзи от радост или мъка, само тя си знаеше. Той засия от щастие, но всичко стана толкова бързо сякаш беше денят на първата им среща...''