Apr 15, 2015, 12:52 AM

Из ,,Срещата,,

  Prose
500 1 0


''Той я обичаше, тя също го обичаше. Километри ги деляха един от друг. Но историята им беше колкото трагична, толкова и красива. Още щом се зърнаха, двамата млади мигом се обърнаха. Един към друг се гледаха и влюбиха се до полуда. По любов се взеха, но зла участ ги раздели. Съдбата на всекиго промени и пътищата им раздвои. Страдаха и двамата. Ту се скарваха, ту сдобряваха, накрая един към друг не се поглеждаха. Минаха години той я зърна от далече. Тя беше толкова красива, същинско цвете! Очите му останаха там, където за последно я видя. Разпитваше за нея, ала тя за него грам. И ето минаха се още две години, един срещу друг застанаха двама млади. Сякаш мигновено времето замръзна и ги отведе някъде на зад. Той я поздрави, тя също. Той протегна ръката си към нея, треперейки и се здрависаха. В нейните очи заблестяха две сълзи. Сълзи от радост или мъка, само тя си знаеше. Той засия от щастие, но всичко стана толкова бързо сякаш беше денят на първата им среща...''

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Памела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...