из Уроците на Скиталеца

- Да направим какво?! - недоумяващо възкликна Гар Ван.
- Да ми боядисате къщата - спокойно ù отговори Скиталецът. - Ето там са четките, тук боята, боядисва се ето така.
А след краткото показнò той тръгна нанякъде.
- Но какъв урок е това?! - поклати глава сенчестата.
- Урокът може да е какъв ли не - дълбокомислено каза Шира. - А може просто да ви използва да му боядисате къщата, защото...
Обаче така и не се доизказа, защото котаракът беше прекъснат от вече развихрилия се трети участник в боядисването:
- Хей, Гар Ван - извика Сянка. - Можеш ли да боядисваш с две четки едновременно? - и наистина той ентусиазирано мажеше по западната стена на къщата на Скиталеца с четка във всяка от ръцете си. След няколко минути разгледа резултата от усилията си и добави: - Абе то и аз не мога, но какво ми пука, да не е моята къща! - и се ухили гадничко.
- Я?! - зарадва се Гар Ван. - Каква свежа идея! - и вземайки на свой ред две четки, с още по-гадничка и от на Сянка усмивка попита: - Колко цвята боя имаме?

- Хъм - замислено се почеса по носа Шира след не много време. - Според мен Скиталецът допусна грешка... е освен ако не си пада по неогрозотизма де...
- Хей - извика им котаракът след малко. - Извинете ме, че няма да се включа, но не се справям особено добре с боядисването.
- Спокойно - небрежно махна с четка Сянка и за малко да го напръска със зелена боя. - И ние също...