Пролог
Там горе, високо в необятното небе, се рееше господарят на птиците - най-мъдрото същество сред тях - орелът. Величествените му криле разцепваха прохладния въздух и застиваха неподвижно, оставяйки се на прегръдката на вятъра. Острият му поглед наблюдаваше земята, където дърветата в такт се поклащаха, запявайки своята вечерна песен. Красивият му полет, всяваше страхопочитание... Той направи един последен кръг и изведнъж се устреми с невероятна скорост надолу. Падаше така, сякаш всеки момент ще се разбие. И точно преди сблъсъка, се вдигна леко, грациозно, така че вече бе успоредно със земята. Огромната му сянка пропълзя по тревата и камъните. Орелът издаде звук, който отекна в стърчащите наоколо зъбери. С плавно движение той се издигна към скалистите върхове и кацна на най – високия от тях. Застинал като статуя, наблюдаваше огнената диря, която слънцето оставяше, преди да се скрие зад хоризонта. Листата на дърветата ту притихваха, ту отново зашумоляваха.
И точно, когато тъмнината п ...