21 mar 2008, 21:40

Избор

  Prosa
1K 0 1
1 мин за четене
                                



                                                       Някога били ли сте влюбени?
                                                            Обичали ли сте толкова силно, че да пренебрегнете всико за половинката си?
                                                            Най-важното е дали сте го признавали



     Има много хора на този свят, които не признават усещането си към любовта, хора влюбени, хора, които винаги са отричали любовта, но сега тя пак отваря широките си порти за тях, хора, които са вкусвали любов, хора, които са се предали, поради слабост. Това ни прави слаби, нещото, което се изпитва при нараняване, при самота, при сълзи. Как да се преборим с тази странна магия? Или може би стихия непобедима. Защо всеки обикновен човек казва  "трябва да се бориш, трябва да бъдеш силен, ти си силен"? Може би защото иска да бъде герой измислен. Няма силен човек, който да се пребори със самотата и тъгата. Белезите, оставени в нас, в нашето вътрешно аз, не се скриват, може би тъгата бележи жертвите си. Единствено "времето лекува" отпечатъците на "тъжната вдовица", времето заздравява белязаните същества. Но дори да се сприятелиш с любовта, тя не ти се доверява, тя иска да се докажеш пред нея, пред половинката си. Може би така се е появила и "тъжната вдовица", може би тя също се е подиграла с любовта, може би "вдовицата" не се е доверила на чувствата си. Отречеш ли чувствата си, значи се отричаш от себе си, единствено те ни правят по-различни от другите. Любовта е мистерия...




                                                                                                                                                            "Каквото си надробиш, такова ще сърбаш"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлозар Андреев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога тъгувам за тва че няма любов отсреща, но като се замисля няма любиов и в мен. Не казвам че съм силен човек. Дори мисля обратното, но искрено мога да кажа че не познавам това чувство.

Selección del editor

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...