Изборът
Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече две атаки, време е за третата. Само че сега нямаше да се бранят. Поемаха удара, отдръпваха се назад и после… После – щурм! Пробив на стената от щитове, устрем към херцога, разпиляване на стрелците, внезапно излетелите от горичката конници попиляват вражеските и се съединяват зад херцогския щаб…
Натам е познатото – сеч, сеч, сеч…
А вечерта – празнични огньове, цвъртящо на шишовете месо, нови и нови бъчви от пленените лагерни запаси се изпразват от победителите… Той самият е проверил постовете – винаги беше предпазлив и стриктен, хапнал набързо и вече можещ да ощастливи две или три от пленените красавици…
Познато…
И малко скучно…
Затова сред любимите му битки беше трудната победа над оня мавър… Как се казваше, че един ли беше смлял на бойното поле… Обаче, онзи се съпротивлява дълго, опитен войник беше, даже почти му дожаля, когато с изненадващ замах отнесе главата му заедно с чалмата… Интересен воин, почти внесъл разнообразие в сивия поток на безбройните победи…
А след трите късметлийки – щеше да се опъне на новото легло, върху чистите копринени чаршафи, да подремне…
И засънува. Фантастичен сън, отнасящ го далеч от ежедневната скука на подвизите, победите и славата…
хххх
Чу името си, но не отвори очи. Такъв сън… Ех…
Но гласът повтаряше ли, повтаряше…
Наложи се да погледне. Шефът, разбира се… Не стига, че работата е тегава, скучна, уморително-затъпяваща, ами и тоя…
Даже не се надигна. Защо? Ако толкова оня напира – ще напусне. Да видим кой тогава ще му върши сложните и дълбоки проверки, кой ще анализира и намира скритите резерви, кой ще… Абе, изобщо – кой ще напъва мозъка си за тия мизерни пари…
Подпря глава на лявата ръка и заобяснява – в момента търси възможни вариации на перспективите. И се опитва на ум да създаде сложни комбинации и пермутации, отвеждащи до интегрално построяване на евентуалните илюзорни криадинационни пресмятания…
Както и предполагаше – шефът му нищо не разбра /и той също, но изразът на лицето… Това е важното!/, обеща да му даде отделна кабинка, та да не създава впечатление на задрямване и замина да тормози младите секретарки с гъвкавата си ерекция…
Познато…
И малко скучно…
След час приключваха. Щеше да остане още двадесет – тридесет минути, да изсимулира задълбоченост и жертвоготовност. Пък и не му се прибираше – апартамантът, жената, някаква гозба, която само жена му се досещаше какво е искала да бъде, дремещите над компютрите деца…
Може да дойде сестра й – със сивия си съпруг, чиито глупости ще трябва да слуша и на които се налага да кима разбиращо….
Ех, да можеше да се махне от тоя свят… Да попадне в някакъв друг – вълшебен, за истински мъже…
Задряма отново. По-добър изход от реалността…
хххх
- Така – каза човекът зад апаратурата – Това са двата ви живота, сър.
- Нещо за пътувания, за Космоса? – попита свитият в креслото човечец.
- Не, Супермозъкът открива само двата варианта на бъдещето. И трябва да изберете основен, а другият ще запазим за сънищата ви. Все пак – имате възможност за разнообразие. Един пациент получи само основен вариант. Реално – учител, в сънищата отново учител…
- Бррр…
- Но вие имате два варианта… Та – кое ще е животът ви и кое избирате за сън?
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ех..тук имам избор, не е като да нямам. Сънища бол, а животът се събужда сутрин. Някой път накриво спал, но пък като пекне едно слънце и си викаш- друго ще да е. Е, какво друго- живот
"И се опитва на ум да създаде сложни комбинации и пермутации, отвеждащи до интегрално построяване на евентуалните илюзорни криадинационни пресмятания…" думата "опитва" е важна, да продължава, няма да го разочаровам -
Когато мечтите и сънищата съвпаднат,е, ами то било хубаво:събудиш се и пак започва досадното живуркане!
-
Абе и дотам ще се стигне, Георги.
Броя ти го за предсказание!
П.П. Сигурно помниш "Само три възможни свята" на Робърт Шекли. -
Харесват ми разкази с неочакван край! Поздрав!
-
Благодаря, Пепи, Роси!
-
"Задряма отново. По-добър изход от реалността…"
Рано или късно все ще се наложи да се събудиш! -
"А вечерта – празнични огньове, цвъртящо на шишовете месо, нови и нови бъчви от пленените лагерни запаси"
Горкият човечец...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Шекли, Саймък, Фармър, Силвърбърг, Зелазни... Гении!