15 ago 2007, 9:58

Изгубен

  Prosa
1.8K 0 4
1 мин за четене
Лежа върху студената улица и наблюдавам обсипания със звезди небосвод... Всяка звезда сякаш прониква в спомените ми и ме кара да се връщам назад във времето. Време, в което чуствах всеки полъх на вятъра с душата си, време, в което изгарях сърцето си... потапяйки се в любовта...
Сега съм сам... Абсолютно сам.
Не изпитвам радост, нито тъга... Спокойствието ме обзема и душата ми се сбогува с мен.
Бивам захвърлен на този булевард на изгубени мечти и липса на чуства, а в мен остава празнината от това да съм мъртъв... мъртъв отвътре.
Поглеждам надолу и забелязвам присъствие. Вглъбението ми спада за секунда, когато разбирам, че това е просто част от ада... Ад, който превърнах в свой рай.
Сега съм изгубен в рая си, изпитващ нищо друго освен празнота и тиха радост от това, че повече няма да страдам в сладкия капан на сърцето си, няма да изпитвам този така желан екстаз от живота и неговите очарователни грешки - хората. Мъчейки се да проумея как стигнах до рая, изгубих спомена от това да обичаш и от това да мразиш. Потъвам в себе си и се отдавам на сладката си смърт... Далеч от чуствата, далеч от хората, изгубен в рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тайна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • пишеш прекрасно!развивай таланта си и дерзай...поздрав
  • Красива душевна смърт..
  • По принцип на това състояние в Будизма му викат "НИРВАНА".Поздрави!
  • Добротата и Мечтите стенеха изоставени,
    а Любовта тихо беше приседнала до него
    и търпеливо чакаше -
    уморен от нелепото скитане
    и играта на смърт в избрания рай,
    той най-после да се сгуши в нея.

    Тя, крехка и прозрачна,
    го догосна и пожела
    да го окъпе с красота,
    да го нахрани с доброта,
    да го пренесе през Ада,

    докато му вдъхне новия живот!


Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...