15.08.2007 г., 9:58

Изгубен

1.7K 0 4
1 мин за четене
Лежа върху студената улица и наблюдавам обсипания със звезди небосвод... Всяка звезда сякаш прониква в спомените ми и ме кара да се връщам назад във времето. Време, в което чуствах всеки полъх на вятъра с душата си, време, в което изгарях сърцето си... потапяйки се в любовта...
Сега съм сам... Абсолютно сам.
Не изпитвам радост, нито тъга... Спокойствието ме обзема и душата ми се сбогува с мен.
Бивам захвърлен на този булевард на изгубени мечти и липса на чуства, а в мен остава празнината от това да съм мъртъв... мъртъв отвътре.
Поглеждам надолу и забелязвам присъствие. Вглъбението ми спада за секунда, когато разбирам, че това е просто част от ада... Ад, който превърнах в свой рай.
Сега съм изгубен в рая си, изпитващ нищо друго освен празнота и тиха радост от това, че повече няма да страдам в сладкия капан на сърцето си, няма да изпитвам този така желан екстаз от живота и неговите очарователни грешки - хората. Мъчейки се да проумея как стигнах до рая, изгубих спомена от това да обичаш и от това да мразиш. Потъвам в себе си и се отдавам на сладката си смърт... Далеч от чуствата, далеч от хората, изгубен в рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тайна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • пишеш прекрасно!развивай таланта си и дерзай...поздрав
  • Красива душевна смърт..
  • По принцип на това състояние в Будизма му викат "НИРВАНА".Поздрави!
  • Добротата и Мечтите стенеха изоставени,
    а Любовта тихо беше приседнала до него
    и търпеливо чакаше -
    уморен от нелепото скитане
    и играта на смърт в избрания рай,
    той най-после да се сгуши в нея.

    Тя, крехка и прозрачна,
    го догосна и пожела
    да го окъпе с красота,
    да го нахрани с доброта,
    да го пренесе през Ада,

    докато му вдъхне новия живот!


Избор на редактора

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...