Изгубен
1 min reading
Лежа върху студената улица и наблюдавам обсипания със звезди небосвод... Всяка звезда сякаш прониква в спомените ми и ме кара да се връщам назад във времето. Време, в което чуствах всеки полъх на вятъра с душата си, време, в което изгарях сърцето си... потапяйки се в любовта...
Сега съм сам... Абсолютно сам.
Не изпитвам радост, нито тъга... Спокойствието ме обзема и душата ми се сбогува с мен.
Бивам захвърлен на този булевард на изгубени мечти и липса на чуства, а в мен остава празнината от това да съм мъртъв... мъртъв отвътре.
Поглеждам надолу и забелязвам присъствие. Вглъбението ми спада за секунда, когато разбирам, че това е просто част от ада... Ад, който превърнах в свой рай.
Сега съм изгубен в рая си, изпитващ нищо друго освен празнота и тиха радост от това, че повече няма да страдам в сладкия капан на сърцето си, няма да изпитвам този така желан екстаз от живота и неговите очарователни грешки - хората. Мъчейки се да проумея как стигнах до рая, изгубих спомена от това да обичаш и от това да мразиш. Потъвам в себе си и се отдавам на сладката си смърт... Далеч от чуствата, далеч от хората, изгубен в рая.
Сега съм сам... Абсолютно сам.
Не изпитвам радост, нито тъга... Спокойствието ме обзема и душата ми се сбогува с мен.
Бивам захвърлен на този булевард на изгубени мечти и липса на чуства, а в мен остава празнината от това да съм мъртъв... мъртъв отвътре.
Поглеждам надолу и забелязвам присъствие. Вглъбението ми спада за секунда, когато разбирам, че това е просто част от ада... Ад, който превърнах в свой рай.
Сега съм изгубен в рая си, изпитващ нищо друго освен празнота и тиха радост от това, че повече няма да страдам в сладкия капан на сърцето си, няма да изпитвам този така желан екстаз от живота и неговите очарователни грешки - хората. Мъчейки се да проумея как стигнах до рая, изгубих спомена от това да обичаш и от това да мразиш. Потъвам в себе си и се отдавам на сладката си смърт... Далеч от чуствата, далеч от хората, изгубен в рая.
© Тайна All rights reserved.
