16 jun 2012, 22:47

Изгубена в любовта...

  Prosa
1.7K 0 29
2 мин за четене

Прохладният вятър разпиляваше косите ми. Тялото ми, опиянено от двете погълнати чаши вино и ритъма на Шаде, тръпнеше в лятната нощ.
Свободата и безгрижието пълнеха сърцето ми с живот.
Не знаех какво е любов, болка и отчаяние.
Празнувах своето пълнолетие. Напълно сама.
Приятелите в живота ми присъстваха като огледано отражение. Изгубвах често доверието и всъщност се чувствах щастлива в своята самота.
Усмихвах се на звездите, на Луната, която трепереше над морската шир...
Държах третата си поредна за вечерта чаша вино. Вкусът ù бе толкова сладък и оставящ една лека горчивина.
Точно така си представях любовта.
Вървях по пясъка, наслаждавайки се на всяка песъчинка, галеща босите ми крака.
Препънах се в нещо.
Смехът ми заглъхваше в морските вълни.
Бялата ми рокля се покри с червени сълзи от разлятото вино.
Пясъкът полепна по влажната ми кожа. Отпуснах се по гръб, оставайки очите ми да се реят из Вселената. Затворих ги за миг.
Нечии пръсти превърнаха тялото ми в пиано. Сякаш те бяха моите ноти, а аз - клавишите, които ги озвучават.
Плътни устни долепиха моите и този вкус бе по-сладък от виното...
Гърдите ми се бореха с бурята, развихрила се в тях. А сърцето летеше с пеперудени крила.
Не смеех да отворя очи, защото очаквах, че ще разваля вълшебството в приказката.
Някъде в тази нощ изгубих себе си. Научих какво е Любов.
С времето се научих и да обичам, но е различно. При любовта се изгубих, но в обичта се открих.
Разбира се, любовта остана в сърцето ми без образ. Обичта ми показа болката и отчаянието. Да бъдеш отговорен и едновременно безпристрастен.
Днес изгубих и двете...
Онзи блян, в който бях дете и този, в който съм жена...

,,Съжалявам, времето, с което разполагате, е не повече от три месеца''

Трудно е да приеме човек срока си на годност.
Единственото, което исках, бе да върна онзи миг от любовта, за да се загубя отново...
Нощта беше прохладна. Вятърът играеше с косите ми. Всъщност още тогава се изгубих и никога не успях да се открия...

(всяка прилика с действителни лица е чисто съвпадение)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елeна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...