16.06.2012 г., 22:47

Изгубена в любовта...

1.7K 0 29
2 мин за четене

Прохладният вятър разпиляваше косите ми. Тялото ми, опиянено от двете погълнати чаши вино и ритъма на Шаде, тръпнеше в лятната нощ.
Свободата и безгрижието пълнеха сърцето ми с живот.
Не знаех какво е любов, болка и отчаяние.
Празнувах своето пълнолетие. Напълно сама.
Приятелите в живота ми присъстваха като огледано отражение. Изгубвах често доверието и всъщност се чувствах щастлива в своята самота.
Усмихвах се на звездите, на Луната, която трепереше над морската шир...
Държах третата си поредна за вечерта чаша вино. Вкусът ù бе толкова сладък и оставящ една лека горчивина.
Точно така си представях любовта.
Вървях по пясъка, наслаждавайки се на всяка песъчинка, галеща босите ми крака.
Препънах се в нещо.
Смехът ми заглъхваше в морските вълни.
Бялата ми рокля се покри с червени сълзи от разлятото вино.
Пясъкът полепна по влажната ми кожа. Отпуснах се по гръб, оставайки очите ми да се реят из Вселената. Затворих ги за миг.
Нечии пръсти превърнаха тялото ми в пиано. Сякаш те бяха моите ноти, а аз - клавишите, които ги озвучават.
Плътни устни долепиха моите и този вкус бе по-сладък от виното...
Гърдите ми се бореха с бурята, развихрила се в тях. А сърцето летеше с пеперудени крила.
Не смеех да отворя очи, защото очаквах, че ще разваля вълшебството в приказката.
Някъде в тази нощ изгубих себе си. Научих какво е Любов.
С времето се научих и да обичам, но е различно. При любовта се изгубих, но в обичта се открих.
Разбира се, любовта остана в сърцето ми без образ. Обичта ми показа болката и отчаянието. Да бъдеш отговорен и едновременно безпристрастен.
Днес изгубих и двете...
Онзи блян, в който бях дете и този, в който съм жена...

,,Съжалявам, времето, с което разполагате, е не повече от три месеца''

Трудно е да приеме човек срока си на годност.
Единственото, което исках, бе да върна онзи миг от любовта, за да се загубя отново...
Нощта беше прохладна. Вятърът играеше с косите ми. Всъщност още тогава се изгубих и никога не успях да се открия...

(всяка прилика с действителни лица е чисто съвпадение)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...