Поредният шумен ден се разтвори като витамин в чаша с вода и заглъхна в неоновото жужене на нощта. От улицата долиташе фриволно - закачливият кикот на проститутки и шумът на спорадично минаващите автомобили, но скоро и те притихнаха. В квартирата на Давид беше тихо и тъмно, като се изключи разбира се екрана на телевизора, които ожесточено се бореше с нахалния мрак, възползвал се от липсата на светлина. По коридора на етажа се чуха стъпки и някой едва доловимо почука на входната врата. Давид скочи и без да светва, отвори на непознатия като ловко му мушна банкнота в ръката, като на свой ред получи малко найлоново пликче. С видимо облекчение превъртя ключа и се тръшна на дивана пред телевизора. Беше петък вечер. Да, шибания петък, време за поредната, малка доза смях. А той определено имаше нужда. Скулите му сякаш се бяха вдървили, чувстваше ги толкова тежки и отпуснати, толкова безжизнени. Почти треперещ, изсипа съдържанието на пакетчето върху стъкления плот на масата и грижливо сортира с ...