Изгубих всичко...

Всичко…

–Здравей, как си?

–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча,

изгубих всичко и не зная дали ще мога да си го намеря,

всичко, що ме караше да съм щастлив, го няма вече.

Наистина не зная какво да правя…

–Какво е туй нещо, толкова скъпо и специално,

което си изгубил и сега те кара да умираш?

–Всичко! Моето прекрасно ангелче си тръгна!

Ангелчето, което ме караше да се усмихвам и да мечтая,

да сънувам и да обичам, сега го няма.

Едничкото ми то - аз него си обичах и продължавам да обичам,

без него аз умирам, но продължавам и винаги ще си го обичам.

–Каква пък е тази неземна изкусителка,

завладяла твоето сърце и покорила мисълта?

–Единствена и неповторима! – моята любима.

Скъпичката ми тя – аз друго, освен нея, не мога да видя.

На всеки ъгъл е само тя – виждам я и се затичвам –

но само привидение е било и аз пак примирам.

В съня ми само тя – виждам я и се затичвам –

но щом протегна ръка към нея, тя пак изчезва.

С глас като на пойна птичка – като я чуя ме кара да политам;

с усмивка, като летен дъжд, ме кара всичко лошо да забравя;

с очи като смарагд – полиран до съвършенство, блестят и ме озаряват,

погледа й като нежно майско слънце, сърцето ми любящо сгрява и ме извисява.

–Ами не спирай да я обичаш! Всичко изгубено някой ден ще се намери

и отново ще те зарадва.

–Разбира се, че няма да спирам да я обичам! Не че бих могъл ако опитам, но не искам.

Без любовта си към нея аз съм нищо;

като влюбена душа и страдащо сърце в чуждо тяло

аз не зная какво да правя, на къде да тръгна…

–Тръгни натам, къде е любовта ти – след нея.

Независимо къде ще те отведе, ти ще си щастлив,

да чувстваш и да виждаш своя ангел близо до себе си.

–Да, така и ще направя! Ще бъда винаги наблизо;

когато ме повика – ще се отзовавам;

когато ме погледне аз ще се усмихвам;

когато ме прегърне, аз ще я притисна и ще се разплача;

а когато пък си тръгне, аз ще стоя и ще се взирам –

там в далечината и ще я чакам отново да се върне.

–Ще бъдеш ли щастлив така?

–Ще бъда щастлив, ако знам, че ме обича;

където и да е тя, винаги ще има специално място за нея в душичката ми скромна.

Да, ще съм щастлив, когато го изпълва,

а когато не е там – ще си мисля и ще ми липсва.

–Ами ти? Душата ти няма ли да изгори?

–Не! Не, няма да изгаря –

докато тя е до мен, аз ще съм в рая!

Когато не е ще страдам, ще си мисля и ще мечтая…

–Ами сърцето ти тогава, какво ще стане с него?

–Какво ще стане с него аз не зная.

Сърцето ми винаги ще бъде на специално място,

където аз нямам власт и мога само да се надявам,

защото сърцето ми… сърцето ми е само нейно!

Кристиан Дочев

06.02.2014 г. София