Изходът или възвала на Златния храм - III. 2

Ето ви пример. Макар и рядко, посещавах едно заведение  недалеч от къщи, най-вече защото почти винаги бе празно и както казах, беше наблизо. Та веднъж при едно от тези мои посещения, както си седях, пийвайки си редовната чаша с джин, влезе мой съученик от гимназията, с който от години сме само на кимване. Беше с някакъв, който за пръв път виждах. Може би от куртоазия, но съученикът ми попита дали е свободно и след положителния отговор от моя страна, седнаха с другия на моята маса. Щях да им бъда хиляди пъти по-благодарен, ако бяха седнали някъде другаде. Както и да е, та тогава се поразговорихме и след като се разделихме, като за последица от това остана това, че с моя съученик вече започнахме да се спираме като се видим и да разменяме някое друго изречение, а с другия да си кимваме. Наистина жалко, че това чудесно познанство, състоящо се от приветливо кимване, изведнъж започна да потъва в един хаотичен баласт от думи. Все пак нещата се върнаха в обичайното си русло. Веднъж стоях на една спирка, когато видях моя съученик също застанал в очакване на автобуса, след като ме видя, се приближи до мен с цел да ме въвлече в някакъв безпредметен разговор. Стана ми наистина неприятно. С удоволствие видях автобуса, който пристигна навреме за моя радост, влязох вътре и седнах на срещуположния край, откъм който седна моя съученик, за да пресека всякакъв нов опит за един евентуален безпредметен разговор. Та след този случай нещата се върнаха в старото си русло; когато се срещнем, си кимваме както преди.