8.

Четвъртък! Само при  мисълта  за  този  ден   Филип  леко потръпваше! А  ето  че  той беше  дошъл.
Проектът   беше  почти  приключен, оставаха  дребните  детайли  по оформянето  на външните  фасади  на хотелския  комплекс,  както и  довършване на  презентацията  на   английски!
Знаеше,  че няма да  успее да се  справи  сам,  както  и  че  ще  трябва да  остане  отново  да  работи  след  работно време,  затова  още  предния  ден  беше  отишъл при  секретарката на фирмата  с  молба да  му  помогне.
Нели  го  изгледа  многозначително и  после,  с  типичната си  безгрижна,  детска   усмивка, палаво  го  запита:
-  А как ще  ми се отплатиш,  Фил!?
- Ще  почерпя,  Нел,  знаеш  го! – в  типично негов стил   отвърна   той.
- А дали това  ще  е достатъчно!? - продължи  играта  на думи младата  жена, хвърляйки  му  отново поредната  си  закачлива   усмивка.
-  Добре! Кажи какво  искаш! -  видимо   изнервен,  Филип  нямаше  намерение  да  продължава  тази  безкрайна битка  на намеци.
-  Ще  дойда,  Фил! -  тихо   отсече  Нел и  той  отново  видя  отблясъка  на  белите  й  зъби,  очертаващи  нещо  подобно  на  усмивка.
- Благодаря,  Нел! – промълви  той  и,  без да  се  обърне,  рязко  затвори  вратата  зад  себе  си,  незабелязвайки  многозначителното изражение  на   секретарката.

Тя  закъсняваше.
Вече  половин  час   усилено  работеше сам  в  притихналия  офис,  с  чаша  студено  кафе  до  себе  си.
”По  Дяволите!  Няма  да  успея  да се справя сам -  ако  тя не  дойде!" уморено  си   помисли   Филип.
Понечи да й се обади, но ръката му  застина безпомощно във въздуха,  отказа  се.

„Не! Ще  изчакам  още   малко!” -  решението  му  дойде  от само себе си, тъй  като ненавиждаше  да  се  моли  на някого  и  се  върна  отново  към  работата си.
Вратата  тихо  се  хлопна  и,  преди   още  да  я  види,  той   усети  нежния   аромат на  жасмин.
- Извини ме,  Фил! -  чу  зад  гърба  си напомнящ  лек камбанен  звън  глас.
- Няма  проблем,  Нел! -  той се обърна  към  нея  и  остана  изненадан от това, което  видя.
Пред  него  стоеше жена  на  около  двадесет и пет, с  ярко  черевена  коса,  небрежно  прихваната  от едната  страна  и  кичури,  които  небрежно  облизваха  челото  ù. Лекият   бледосин  грим  ù  придаваше  непринуден  младежки вид,  но елегантната,  тясно  прилепнала  по  тялото  ù блуза  очертаваше  ясно  други  нейни природни  дадености,  които очевидно я  определяха като  100%  жена.
Пренебрегвайки  нескритата   му изненада,  секретарката започна  съвсем  делово:

- Какво  трябва  да  свърша?

Леко  сконфузен и  объркан от  собствената си  реакция,  Филип  едва   успя  да  промълви:

- Ъъъ,  ето,  дискът  с  презентацията  е  там,  върху   бюрото -  но   озадаченият му  поглед  не  преставаше да  следи  всяко  едно  движение  на  жената пред  него.
-  Хайде,  господин  инженер, време е да поработим! -  настойнически  заключи  тя  и  седна  на  бюрото  пред него,  прибирайки  с небрежен,  грациозен   жест  един  от  непослушните си  кичури.

Работеха почти   безшумно - единствено звукът от тракането   на клавиатурата нарушаваше тишината  в  притихналия   офис. Филип, все още  преживяващ   изненадата си, непрестанно хвърляше  скорострелни  погледи  към съседката  срещу   себе си,  но  тя  по  никакъв  начин  не  даваше знак, че е  забелязала   нарастващия  му  интерес.
- Ще  отида  да си взема  кафе  от   автомата,  ти  искаш  ли,   Фил!? -  наруши  мълчаливото   равновесие  Нели.
- Да! -  сухо  отвърна  Филип  и  за  пореден  път погледът  му  проследи бавно  отдалечаващите се  форми  на  младата  жена, наподобяващи плавното движение  на  скъпоструваща елегантна яхта сред  бурните   вълните  на   океана.

- Какво  се  случи!?
-  Компютърът   блокира! -  с  нескрита   досада  в  гласа  простена  той.

- Нека  опитам  аз, става  ли!? -  тя   внимателно  постави  двете  чаши  димящо  кафе  на   бюрото  и  с  решително  движение  хвана  мишката.

За  миг ръцете  им се докоснаха  и  двамата усетиха  неосъзнат импулс -  погледите  им  се  срещнаха  въпросително,  отразявайки игривите  пламъчета  в тях. Филип  долавяше  учестеното ù дишане под  ритмичното  повдигане на    гърдите  ù,  надвиснали  над  него  и  погледа  ù,  вторачен в монитора. За  секунда  му  се  прииска  да ги  докосне,  да  ги  притисне до себе си,  но   бързо   отхвърли  тази  мисъл  от  главата  си.
- Готово! – отново   чу   резкия  и  настойнически  тон.

Тя  бавно  се  изправи,  оправяйки  невидима  гънка  някъде  по блузата си.
Филип   инстинктивно   докосна    отново  ръката  ù. Тя  не  се отдръпна  -  погледна  го  очакващо  с   известна  доза  неприкрита  невинност, присъпи  несигурно  към  него и  внимателно  седна   върху бедрото  му. Нежно   сграбчи   изненаданото  му  лице  и  го  дари  с  мимолетна,  влажна,  напоена със сексапил   целувка.
Мъжът не  можеше  да  се отърси  от  случващото се,  но някаква,  отдавна   заспала  дълбоко  в него,  страст  сякаш се  отключи  внезапно  и  той  отвърна  на  предизвикателството. Устните  им  се  вплетоха отчаяно   едни  в  други,  езиците  им  неуморимо се опознаваха взаимно, стремейки  се  да  докоснат   и  най-притулените   ъгълчета. Ръцете   му   инстинктивно  опознаваха  всяка   една част от  тялото ù, а тя,  на  свой   ред,  с  треперещи  пръсти   се  опитваше  да  свали  сакото му.
Характерният звън  на  мобилен  телефон наруши  страстната  идилия. Филип  неуверено  вдигна.
 -  Да, Лора, след  малко се  прибирам,  почти  привърших -  отвърна  той, опитвайки се неумело да прикрие неритмичното си дишане и  затвори  телефона.
Нели  вече  седеше  отново  пред  него, леко  зачервена  и   притихнала.
- Извинявай, Нел, аз не  исках  да...
-  Няма  нищо,  Фил  -  нервно  и малко  рязко  го  прекъсна младата жена.
- Нищо  не  се  е  случило!  -  каза  тя  и  за пореден  път, с  решителен  жест, сякаш за да подчертае, че  случилото се вече е история,  повдигна  поредния  кичур  от челото  си и с  привидно  безразличие    отпи  от кафето си.