Изкушена душа
Усещах, че не спи. Въртеше се, дишаше тежко, пъшкаше, ставаше, лягаше. Вече не смеех да го попитам какво му е.
Знам, че аз съм причината, перманентно виновна. Ако можех, щях да се изтрия с гумичка или поне последната година. Де такъв късмет.
Събудих се внезапно. Нещо не беше на ред, но още замъгленото ми съзнание не отчиташе точно какво. Бях сама в леглото. Къде ли е отишъл толкова рано? Никога не ставаше преди мен.
Всяка сутрин първо на кантара се качвам.
Яба даба дуу! Очите ми се завъртяха в орбитите. Това не можеше да е вярно! Минус пет килограма за една нощ. Мечта за всяка жена.
Тоалет, кростренажор, душ, протеини, кафе, грим. Това е сутрешният ритуал, но винаги намирам време да надникна в сайта за някой коментар на разказите ми. Скоро не бях публикувала нищо ново. Музата ми беше офейкала, без целувка за сбогом дори.
Гледам и не вярвам на очите си. Разсъних се напълно.
Suleimo творби нула
Какво става тука, бе? На кой хакер да откъсна топките сега.
Треперех от студ. Вдигнах щорите, а вън имаше сняг, посред юли. Баси, зоната на здрача ли е това?
Пускам телевизора, да видя прогнозата за днешния ден, а от там Деси Банова обещава повишение на температурите до минус пет градуса. Сменям програмата и що да видя: Бойко Борисов реже лентичка на нов обект.
Нещо привлече погледа ми на монитора. Показваше 15.02.2012 година. Ама това е миналата година. По това време бях само читател в сайта, още имах фейсбук, а гугъл + бе само мираж.
Значи голямото "УАУ" още не се беше случило. Все още бях супер скучна женица, която никой не познаваше. Ако се натъпча днес с шоколад, дали ще се събудя 100 килограмова лелка в 2013 година. Нали всичко оставяло следа. Колко много изкушения има пред мен! Дяволска работа.
Едно беше сигурно, закъснявах за работа. Заредих си любимите парчета, които естествено бяха миналогодишните и с наритваща стъпка напред. На светофара обаче, нещо друго ми светна. На тази дата, на път за работа, някой ме спря и от там се започна голямата бела.
Миг колебание, дали - или!!!
Минавам на другия тротоар. Виждам го, но той не. Няма да има възможност да ми прави визуален масаж. Поспри, сърце, не се вълнувай! Какво толкова, само леко променям бъдещето! Само дано не стане по-зле! Мисълта ми тиктака като бомба със закъснител. Какво мога да променя и колко време имам? Да кажа ли на приятелка, че и петото инвитро ще е без успех. А на друга, че ще правят трансплантация в Германия. Знам толкова много и то за хора, с които все още не се познаваме.
Как можах да забравя за Анджи! Ако не се регна в Гугъл + , как ще се запозная с нея? Кой ще провокира талантливото ù перо? Няма да се сблъскаме с интересни хора, които ще оставят следа в живота и на двете ни.
Имам ли право въобще да се меся?
Флиртове, хакери, музи, драми, всичко това мога да си го спестя. Или да го изживея без всякакво съжаление. Може би това ще е най-силната емоция в живота ми. Мога ли безотговорно да яхна мотора и право към хоризонта, където ме отведе пътя?!
А пътят доведе Константина при мен. Тази вихрена дама влетя в магазина ми като клиент. Първия ден, докато избираше блузка на сина си, един час ми споделяше. Втория ден, четири часа. Само ù подавах репликите и научих за нея повече, отколкото за собствената си сестра. Когато казах, че пиша проза, на третия ден ме изчете от "кора до кора". На четвъртия ден ми каза, че е влюбена в съпруга ми, и то само от прочетеното на "Заветното Да" и "Заедно". На петия ден дойде с пълна чанта от книжарница "Приятели", подарък за мен. Буквално зяпнах. Вътре бяха трите тома на "50 нюанса" на Е Л Джеймс и трите тома на "Открита пред теб" на Силвия Дей. Жестът, високата сума, която беше дала, ме смутиха силно. Каза ми, че това е най-подходящият подарък за писател. Такава е тя, привлича прожекторите върху себе си, а всички останали остават в сянка. Като на сцена в театър. Между другото се оказа поетеса под прикритие. Дори публикува в един поетичен сайт.
Бързо отлетя денят, а още не съм решила как да постъпя. Утрото нали било по-мъдро! Тогава ще му мисля. Заспивам изтощена.
- Мацо, ставай! Днес е големият ден. - поне съм у нас и той е до мен, значи всичко е наред!
- Чакай, какъв голям ден?
- Как какъв? Днес е премиерата на книгата.
- Коя книга?
- Твоята книга. Забрави ли? Още спиш! Ставай, докато не съм ти напляскал голото дупе!
- Коя дата сме днес?
- Първи август.
- Коя година?
- Мацо, плашиш ме! 2018 година, разбира се!
Пропуснала съм цели пет години. Сигурно съм се сбабичосала вече. Направо ме е страх да се погледна в огледалото. На път за банята, за малко да се спъна в цяла камара книги. Значи така изглежда тя! Беше с цвят мляко с мента. Бяха нарисувани две очи пълни с любов и една сълза застинала на миглата. Ръцете ми трепереха от вълнение!
Дани Сулакова
Suleimo
По алеите на изкушената ми душа
редактор Владислав Таушанов
П. П. Преди време един северен вятър ми отнесе перото. Тогава реших, с писането дотук беше. Но дойде кралицата на приказките Raia Vid. Откри загубеното "златно перо" и ми го върна. Сръчка ме с него и заповяда "Пиши"!!!
© Дани Сулакова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря за надъхващите думи Боре. Перото си ми е пълно, драска по белия лист разни истории, но няма да публикувам повече! Наситих се!
-
Вярно, причините са повече, но на мен една ми стига, защото е много лична!
-
Ихаааа колко проблеми Су? Я изброй поне три от тях. Аз пък не виждам как можеш да имаш проблем с това което пишеш. Освен ако няколко издатели те притесняват на кой да си продадеш правата - А СУ ??? Ако това са ти проблемите дето се казва... Да ти имам аз проблемите :-% Пък ако имаш проблеми с това че пишеш кратки неща започни да пишеш по дълги
Струва си опитай -
Толкова проблеми си навлякох с нещата които пиша, че за книга и дума не може да става. Ригит, благодаря че беше тук!
-
Ехааа 2018 година Су ако случайно съм някъде в командировка в онази далечнита 1834 година нали ще ми запазиш една бройак от книгата.
-
Благодаря sani-ti (Таня Иванова). Беше забавно, признавам
-
Хареса ми! Много свежо и закачливо!
-
Наздраве тогава за готините хора
-
Хехехехе... "личен живот"? Че какъв по-личен живот от писането, Дани? :D От сума време казвам "на шега", че когато си лягам, нямам търпение да се наспя, че да стана и да продължа да бачкам :D Въпрос на организация и на умение да вдъхновяваш околните А за това, че няма да те изхвърлят е вярно: готините хора се срещат твърде рядко, за да бъдат изхвърляни
-
Radiola, нали се сещаш колко ме задължава коментара ти!
Две думички само оптимизъм и нахаканост, така точно си ме уцелила.
Психолозите ще кажат, че така прикривам чувствителна душа, а и не само. Писането било като целувка без устни между два интелекта.Така четох някъде.
Всички вие, които коментирате, превърнахте вътрешния ми монолог в диалог!
Удоволствие и чест за мен беше! -
Отскоро те чета,Дани и трябва да ти кажа,че за човек чел цял живот и то много,силно ме впечатли лекотата на мисълта ти,оптимизма и нахакаността!Нека има повече модерна,качествена литература!Нека хората да оценят писаното слово и се върнат към четенето!Шапка ти свалям, момиче!Давай нататък!
-
Еха, каква мощна подкрепа!
И как да се скатая сега и само да си чета.
Май ще трябва да се залавям да пиша! Чакам музата да влезе в магазина и да каже "хайде мойто момиче, да ти видя пробната" хихихи
Благодаря на bonkagenova, aborigen, poeta, donkooooo, Миночка и всички анонимно четящи -
Хареса ми Дани,пиши,пиши!Поздрав!
-
Уникално е
-
!
-
Ще повторя...пиши момиче, не спирай. Удоволствие си ти!
-
Привет B-Borisov-Samokova (Борис Борисов). Мога и в мой стил да ти отговоря, но ще стане много колоритно и палаво
Затова само благодаря! -
Говори се, че 20...и18-та ще е с червена точка! Дано си съхраня интереса... ама надали
-
Благодаря Ани! Обичам да свършва с усмивка. Дори имам разказ как ще се самоубивам и пак с усмивка свърши, а трябваше да е драма.
Леле Фил, зави ми се свят. Кога успявате бе хора? Нямате настигане. Аз те мислих за парен локомотив, а се оказа влака стрела. Как ви остава време за личен живот. Мен ще ме изгонят от вкъщи, ако се движа с вашата скорост. Въпреки, че някой ми каза "Кой ще си изхвърли съкровището на улицата", няма да пробвам -
Хехехехееее... Дани, и аз се виждам по подобен начин, (без шкембенцето), само че в доста по-съкратени срокове Пред завършване сме на втори (цел декември т.г.), имаме готова идея за трети, която само трябва да разработим, а за издаването на английски - мисля активно и в тази посока Има само една скорост: по-бързата, така че се мятай и ти в движение и съкрати 2018 на 2015 (поне)
-
Блаодаря Петя!
Фил истина е, не се съмнявай! И теб видях в 2018г. Беше успешно лансирал романа си в чужбина. Дори беше написал още два. Павкаше пура, сръбваше питие имаше шкембе, не голямо, само за авторитет. И те видях в Ориент експрес на път за някъде в бъдещето. -
Ехей, надявам се, че това не е по действителен случай, Дани - прескоците във времето имам предвид Във всеки случай е интригуващо
-
2013 е по-добра за издаване от 2018
-
Ти знаеш Виктор, това си е терапия за моята диагноза
Така успявам да се погледна отстрани, с ирония понякога, с тъжна усмивка друг път. Но не си го представям това да влезе в книга. Не заради мен, а заради важните хора в живота ми. Да дойдат на представяне на книгата ми и аз да трябва да говоря какво ме вдъхновява. Няма начин. Емоционално самоубииство.
Благодаря Виктор! Винаги виждаш невидимото. -
Има хора потайни. Не обичат да говорят за себе си или за каквото и да е било. Никога не съм ги разбирал. Та човек е жив толкова малко време. Какъв смисъл има тоя живот ако не споделиш душата си. Публикувай Дани. И после пиши и публикувай пак. Публикувай себе си в книгата на света. Нека една глава, една част един раздел да бъде теб. А тези които не искат да се публикуват, какво пък, нека бъдат паузите между думите.
-
Касно е чадо, нелечима болест
-
Благодаря Виктор, Дани, Алина, Елена! Ей...на 101 години станах, а още ми се лудее, и то как само! Как се озаптява страста, бе хора?
-
Пиши! Все така!
Поздрав! -
Прочетох с удоволствие, Дани!
Поздравявам те! -
готино!!!
-
Привет Анджи! На едно друго място някой ме попита ако имам възможност дали бих променила хода на събитията. Изкушена съм да го направя и не заради мен, знаеш. Едно леко побутване на времето. Вече видях как случайно изтървана усмивка може да ти обърне живота.
Лина, явно имаш опит! Веднъж за едно интервю в списание отговарях на такива въпроси. Точно в мой стил, провокативно им отговорих, че еротичната творба трябва с тялото си да я усетя иначе си все едно на гинеколог, сухо и болезнено.
Вихра, усещам че у теб също има доста за изливане на белия лист. Още не си публикувала. Предизвиквам те. То не боли много....само първия път
Ако мога да върна времето, бих се изтрила на мига от фейса. Ще се регна тук анонимна, провокативна. Ще отвържа всичките си музи и ще пиша каквото поискам, без някой постоянно да ми казва, как да мисля и чувствам. Но късно е чадо! Ще си нося кръста! -
Привет и от мен, Дани! Какво да напиша първо?! Сложна си. И много интригуваща. Векторите на твоите мисли са разнопосочни и предизвикваш същия отговор в мен. Някак долавям, че преливаш от истории и много моля - не ги карай да чакат! Мен- също!
-
Дани, отговорът, който винаги работи в такива случай е: "Предположете" в съчетание с дяволита усмивка. Ти спретни книгата пък аз ще ти организирам (на лични) индивидуален курс за отговори на всички въпроси, от подобен характер,които биха те притеснили (евентуално)
-
Мамка му, разкрита съм. Анабел, ти си вещица. Направо изтръпнах. Божке, бях там. Яко ме пере адреналина и като нищо мога точно както го описваш да се строполя посред залата. Ще трябва да се надрусам с валидол хахаха.
Знаеш как да приковеш вниманието -
Аз така си се шегувкам Лина.
Ти представяш ли си на премиерата на хипотетичната книга някой да ми зададе въпрос откъде се вдъхновявам за еротичните си творби. И както не мога да си измислям, да изпраскам голата истина -
Ха сега де! Харесах всичките ти проявления в повествованието "тук" и ако някога там се появи хартиения носител (2018 ли каза?) се надявам на удоволствието да го притежавам. Поздравявам те, Дани!
-
Ласкаеш ме Вал
Недей, ще се пристрастя! О суета, грешница съм, знам. Във всякакви нюанси съм "блестяла", но в златисто само ти ме виждаш -
Ох, свърши вече с този червеноточковиден визуален масаж, дето ми го наложи и вече те виждам в най-златистото сияние! Заслепяваш ме, внимавай!
-
Благодаря Снежи. Усетила си ме
Милорд за мен е чест!
Джу, Рая ме вкара в нейна приказка като вълшебницата Дани, която си загубила перото. Трогна ме и това се пръкна -
Малей как си го извъртяла... Първо си ми мислех да пиша: струва си повторното изживяване, въпреки всичко, било заради поуките, било заради хубавите мигове, обаче! после хоп и... запрати ме в 2018, затова ще напиша само: ами дано!
Послеписа е много мил -
Готино е и носи настроение!
-
Пиши!Пиши Дани със златното перо,а ние ще четем и ще се забавлявамеVЩе се забавляваме и ще следим внимателно под привидната фриволност дълбокия смисъл.Хареса ми.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
