Изкуствени жертви
Имам си нова мания. Изтребвам графоманите от сайта. Как го правя ли? Ами, спя с един от администраторите. Той не знае, че го използвам. Взимам им айпи адреса. Свързвам се с фирмата им доставчик и научавам къде живеят. После… Да, сетихте се. Пресата ме нарече „книжният убиец”, макар по-точно би било да се каже „енциклопедичният”. Защото ползвам шести том на енциклопедия Британика, някакво старо издание, с твърди, много твърди корици. Един удар в тила, тялото пада безжизнено. Застраховам се с няколко удара странично в черепа. Вратните мускули се отпускат и главата започва да клюма. По-точно – да се търкаля по земята като подритвана консерва. Да, дори подрънква. Някакъв глух звук, но го има. Не знам защо си избрах точно този шести том. Взех го наслуки и само него ползвам. Възможно е вътре да се намира статията за графоманията, а възможно е и да не се намира. Все ми е тая. Важното е, че сайтът започна да се почиства. Имаше вътре едни гларуси, текстописци, хангари, хубостници – това са все псевдоними. Е, имаше ги. Вече няма да задръстват страницата с нови неща. И не ми казвайте, че съм някаква престъпница, убийца или неморална натура. Правя го заради читателите. И заради изкуството. Нали сте чували клишето, че изкуството иска жертви. Не е клише. За да остане изкуството живо, трябва да пожертваш няколко болни индивида. Да изчистиш стадото от мършата.
Е, отче, аз трябва да тръгвам. Треперите ли? Нали не публикувате в сайта с прякор „свещеника”? Не? Добре, добре, успокойте се, пошегувах се. Престанете да треперите!... Защо съм ви казала, че това ми е новата мания ли? А, да, защото преди да се заема с графоманите, разчистих сайта от псевдо-поетите. Всякакви там простотии, чалги и глупости. Как ме нарекоха тогава, не помните ли?... Точно така! Душевният убиец. Защото ги душех, някой се беше пошегувал, но прякорът остана, а не че съм убивала душите им. Те нямаха души. И рими нямаха. И чувства. Сигурно нищо не са усетили. Даже си мисля, че доста преди да ги убия са били мъртви. Нали, отче? Възможен е живот след смъртта. Защо да не е възможна и смърт по време на живота? Така трябва да е било с тях.
Хайде, опрощавайте ми греховете и да вървя. Нещо съм доста изнервена напоследък. Взеха да се пишат едни неща по форумите… Неприятна работа. Хората се отучиха да общуват културно. Да не се ядосвам ли? Не, няма проблем. Скоро ще ми мине. Знам точно какво да направя. Довиждане!
© Станислав Пенев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Браво Станислав
Много е добро! -
Щадя го, Ена (Елена Гоцева). Малко ти завиждам, че толкова дълго си оцеляла. Аз загинах отдавна. И не, не е все едно. Ако умреш от смях, умираш с усмивка, ако умреш от срам... просто си умираш. Ако умреш от смях, ще влезеш в централната емисия новини, ако умреш от срам, значи си влязла в Народното събрание. Говоря глупости, разбира се. Или както е казал шопа - мижи да те лажем...
Лека нощ! -
Пощади шести том, аз и без това ще загина като чета напоследък някои творби... Или от смях, или от срам... Ама не е ли все едно...
Може и да побездействаш... както е казал шопа... легни па се наспи. Графоманите че го свършат. -
Благодаря, gerrda (Геновева Христова). Преднамереността не е много лека, даже бих я нарекъл тежка. Все пак това е функция на художествената литература. Което автоматически отговаря и на психологическата глупост на IceMoon (Виктория Минева) за раздвоенията на личността и подоните разни. И извинете много, не се гавря с никого. Мразя подобни прийоми. Просто съм превъплътил художествено едно усещане за... неща. Толкова.
Поздрав -
Актуална творба; усеща се лека преднамереност, но понякога тя е полезна.
Поздрав! -
Голяма гавра със сайта, ама реално представя нещата. Виждам, че се използва женски род. Дали е раздвоение на личността или пък лирична героиня, кой знае... Ще ме извиниш, ама психологическата ми глупост се обажда. Само физически натиск да няма, че много боли с томовете по главата, особено ако там се гонят няколко пеперуди(в моята е така) и спират на раздумка отвреме навреме. Поздрав за творбата, сефте те чета, ама ми се струва, че ми допада саракастичния ти или може би ироничен, стил. Аз поне така разбирам нещата за себе си.
-
Поздравления!
-
Хих Отговор в сферата на пожеланията, като всички глобални такива!
Поздрав! Определено ме разсмя. -
Добре, че е музата на екологията и може да ги различава от пръв поглед, за което трябва да й благодарим. Иначе ние, човеците, по стар български обичай, най-често отстраняваме ония, които замърсяват собствената ни околна среда.
-
Анита765, и аз мисля като теб, че усилията й са напразни. Опитах се да говоря с нея и да й приведа твоя аргумент. Знаеш ли какво ми отговори.
- Имаш ли представа как се чистят сажди от сняг? – каза тя.
- Не – отговорих.
- Като започнеш да отстраняваш един по един замърсителите на атмосферата.
Замълчах.
Поздрав -
Хих, все едно някой да чисти сажди от сняг. Пробвай, де, ти или за когото намекваш. Дали първо не трябва да почне да ги различава обаче и има ли ясна граница, след като не могат да да бъдат отделени, защото опиташ ли, снегът се стопява. Хих. Напразно нервене
-
Умрях от смях, няма нужда от удар с шестия том по празната ми глава...
-
О, благодаря, но щe ти спестя картофките, Станислав. Разбрах, че въпросната муза била още в детската градина, милата... затова не трябва да й се сърдим, че си играе на убийства.
-
Няма да уплашиш нито графоманите, нито плагиатите, нито "чалгоманите". Ами те са солта на живота
-
Юлиана, Станислав! Станислав е правилният отговор. А вие получавате награда бира с пържени картофки от заведението в парка, защото зададохте верния въпрос. Можете да си я получите по всяко време. Как точно става това - поръчвате си бирата и картофките, взимате ги и ако ви поискат да платите, поглеждате ги пренебрежително и хуквате през глава.
Поздрав
П.П. Методът на получаване на награди е нов, затова моля да споделите преживяванията си! -
Така и предположих - че е някоя много разгневена муза, дето прочиства електората СИ от "гларуси, текстописци, хангари, хубостници", бездушни и безримни души и "вся остальная сволоч". Ами кой им е виновен на тия като са си избрали такава взискателна муза!
-
О, благодаря Юлия, ти си първата, която забеляза рода. Но както знаеш или не, аз съм подготвен автор, имам отговор за всеки въпрос и всяка забележка. Та - за женския род. Може пък, ако раздълбаем пластовете на творбата и ако наемем подходящият литературен критик, да кажем, че героинята всъщност е една разгневена муза, която е тръгнала да пресява електората си. Нали?
Поздрав -
Сериозно произведение!
Това (убийството по собствено усмотрение, де) спокойно можеш да го правиш в мъжки род, но и женския ти отива. Що ли не вземем всички да станем като твоята героиня и да изтрепем всички дето не ни харесват, а? Че то, в сайтовете, май само графомани, грандомани и хаосмани се навъдиха. Така де! -
Ехаааа!
-
Изречена, не знам каква е целта и какво е средството. Но единадесетата божа заповед получих наскоро по имейла от някакъв си адрес: Мой_сей@синай дот ком. Тя гласеше: Не графоманствай!
Благодаря ананке, щом съдбата определи, може да се и мултиплицирам, но предпочитам да го направя като Ну Погоди, а не като Владимир Илич.
Поздрав -
Бе, болшаята може, ама ако се мултиплицираш като томовете на Владимир Илич, голям калабалък ще падне...
Страшен кеф беше да прочета!
Поздрави!
-
ако целта е по този начин да изтребваш графомани - разбирам саможертвата ти
-
Изречена, защо да не се пръсна, да не съм пълен с отрова, че така си се загрижила. Какво по-хубаво от един пръснат Станислав. Както каза наталия, изкуството иска жертви хи хи, макар според мен да иска жертви хо хо и ха ха, но това е тема на друга дискусия.
Поздрави на всички, жертви и жертвички -
хубавоооо, както казваш изкуството иска жертви хи хи
-
само внимавай да се не пръснеш
-
Е, благодаря ви уважаеми. Не съм очаквал толкова ласкави отзиви, признавам си. Сега ще взема да се надуя като болшая советская енциклопедия.
-
малиии, маниашко...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав