5 dic 2006, 17:42

Измамният Продавач

  Prosa
1.5K 0 1
1 мин за четене

Продавачи има много и продават те какво ли не, но едва ли някога сте чували за моя странен продавач. Той не беше като другите, не продаваше обикновени неща, като дрехи или скъпи бижута, той продаваше само онова, което никой не може да си позволи и да купи с пари, той продаваше мечти! Когато ме попита: ”Искаш ли да ти продам една?”, засмях се аз на глупостта, че кой е той,и кой му дава правото да си присвоява мечтите на хората, че дори да иска нещо в замяна на една мечта, та нали те са безплатни и всички се нуждаем от тях. В отговора си получих, че неговите мечти са вълшебни и ако наистина повярваш изцяло, ще те завладеят. Искаш ли да ти продам една мечта? Но внимавай как ще я използваш, каза той, засега искам за мечта само една твоя усмивка, но поискаш ли друга, тя ще се окаже много по-скъпа от предната! Усмихнах се и си купих аз една мечта, колкото и невероятно да звучи - усмивка за една мечта, усмивка, равна на мечта. И заговори нежно той, омая ме със своя глас, думите се нижеха, като песен, песен, неизпята от ничии устни досега, толкова нежни и красиви, в този момент, докато го слушах, затворих очи и наистина замечтах, влязох в неговата мечта, приказка в реално време с реални герои, а аз бях главната героиня, а Продавачът беше само наблюдател, който си играеше със съзнанието ми. Навлязъл, връхлетял в живота ми като торнадо, обладал душата ми, ума ми само с една красива мечта, аз заживях само с мисълта как да я осъществя. Но всичко се оказа пак лъжа, нараняваща, болезнена, горчива и отровна. Остана си само продадена мечта за цената на една усмивка -усмивка, коствала безброй сълзи, усмивка, отнела вярата ми отново да мечтая. А измамникът - не мога да забравя - какво ли стана с него дори не зная, може би отиде да продава на другиго той своите мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Селфи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тожа ми харесва...добре е измислено и малко тъжничко...

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...