Изненада...
Изненада ...
За вас не знам, но видяното вчера от мен, наистина е изненадващо - приятно ... От дълги години, срещу нас се извисява многоетажна сграда, необитаема от доста време - бивше общежитие ... Около него на пейките, почти всекидневно се събират момчетиите от квартала ни, а ние какво сме принудени да слушаме - сигурно се сещате ... До късно вечер, дори след полунощ, най-вече в събота, неделя и през ваканциите ... И какво оставя след себе си веселата младежка компания, не ми се ще да ви разказвам ... До скоро, наша съседка всяка сутрин там метеше доброволно, но милата си отиде ... Светла й памет! А вчера сутринта, не повярвах на очите си - от няколкото младежи на пейките, един най-усърдно почистваше, на ръка, боклуците ... След около два часа се върнах - сякаш беше пометено навсякъде край сградата, нямаше и фас ... Бях безмълвна, не се сетих дори да снимам момчетата, с тяхно позволение ... Все пак спрях - да ги похваля ... (Дано да не чуе дявол ... ) ... После си припомних подобен случай от миналата година, когато те счупиха с волейболна топка малката дървена пейка в градинката на нашата кооперация ... Мисля, че са едни и същи - познавам ги вече горе- долу, по физиономия ... Хубави момчета, още ученици, може би, в последните класове ... Тогава си поговорихме с тях, като им намекнах, че би било добре да поправят счупeната пейка ... А те - слава Богу, действително веднага се заеха с поправката ... За мен беше не само изненадващо, но и тъй радващо, също както и вчера ... Има надежда ... Дано им стане навик по-нататък - да чистят, или поне да използват контейнера за боклук наблизо ... Дори, може да си поговоря отново с тях, евентуално за шума - живот и здраве ... . ДораГеорг
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дора Пежгорска Todos los derechos reservados
