Това, което ще прочетете, не е една измислица на момиче, което няма какво да прави, това е моя живот от две години насам!!!
Надявам се човека, за когото става дума в моята изповед, да ме разбере...
Ще разкажа всичко колкото се може по-кратко, няма да навлизам в подробности!
Всичко започна преди две години в час по физическо. Просто покрай мен мина едно уж съвсем обикновено момче, но уви, това уж обикновено момче промени живота ми, но не към добро... От този ден насам аз не спирам да мисля за него, да тогава не знаех нищо за него, а сега знам доста неща - някои съвсем случайно научавах, други не. Виждам го почти всеки ден, дори по няколко пъти на ден и това хем ме радва, хем ме натъжава. Този страхотен човек (за мен е такъв) си има приятелка, но дори това не може да ме накара да спра да мисля за него! Стига ми дори само приятелството му, но уви, общуваме само във виртуалното пространство, че ние само там се познаваме! Когато го видя, дори едно здрасти не мога да му кажа, е, поне вече зн ...