Изповед
1 min reading
Това, което ще прочетете, не е една измислица на момиче, което няма какво да прави, това е моя живот от две години насам!!!
Ще разкажа всичко колкото се може по-кратко, няма да навлизам в подробности!
Всичко започна преди две години в час по физическо. Просто покрай мен мина едно уж съвсем обикновено момче, но уви, това уж обикновено момче промени живота ми, но не към добро... От този ден насам аз не спирам да мисля за него, да тогава не знаех нищо за него, а сега знам доста неща - някои съвсем случайно научавах, други не. Виждам го почти всеки ден, дори по няколко пъти на ден и това хем ме радва, хем ме натъжава. Този страхотен човек (за мен е такъв) си има приятелка, но дори това не може да ме накара да спра да мисля за него! Стига ми дори само приятелството му, но уви, общуваме само във виртуалното пространство, че ние само там се познаваме! Когато го видя, дори едно здрасти не мога да му кажа, е, поне вече знае причината. Всичко бих дала за този човек и искам да знае, че винаги може да разчита на мен.
Аз съм толкова зле, че дори се радвам, че си има приятелка, защото щом той е щастлив, аз също съм щастлива. Имам хиляди съвпадения с него, но той не знае за това. Стига да иска, ще разбере!
Дано не му разбият сърцето никога, дано винаги е щастлив и дано никога не му се случи това, което се случи на мен - т. е. да изпитва толкова силни чувства към човек, който не може да му отвърне (с две думи да обича човек който не може да му отвърне) !!! Не го обвинявам в нищо, исках просто да разбере какво чувствам към него, дано ме разбере правилно!!!
ТОВА НЕ Е ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ. ТОВА Е ПРОСТО МОЯТА ИЗПОВЕД!!!
© Диана Станева All rights reserved.
