Писна ми от разправии.  Ще взема да абдикирам и ще тръгна на стари години  да паса козите по чукарите на  Олимп. Ама няма кой да ме замести. Гледам ги и им се чудя на тези моите олимпийци.

Това не са богове, а мушмороци. На кого да гласуваш доверие. Хвани единия - блъсни другия.

Викам му на онзи вманиачен тип Аполон да спре да хвърля тия стрелички - това не ти е детска градина - и да отиде да изгаси  една Галактика от онези - Сифъртовите, че се е подпалила и ще измрат там хората от жега, ама той се прави, че не чува. Далеч било - чак на другия край на  Универсума. Нямал време, зает бил.

Море, знам аз с какво е зает. С курварлък.

Обикаля по плажовете край Черноморието и зяпа чуждите булки.

Напоследък се е запалил  по културизъм  и ходи в един клуб във Филипопол да тренира  с онези откачалки, дето само наливат мускули. Но не и акъл.

Усетих, че се кани  да постъпи в една  Пазарджишка клиника, да му удължават половия орган.

Тъпо копеле! Комплексар. Иди, че му се доверявай на такъв.

- Аполоне - казвам му - отивай да гасиш пожара, че душа берат там хората, ей!

- Абе, Зевсе - отговаря той - нека върви оня пич - Сифърт да си гаси пожарите! Той ги измисли тия галактики, той да се оправя сега! Аз имам курс по аеробика, после ще избираме "Мис България"...

Майната му - шантаво копеле! Одъртях и не мога вече да се оправям с тия момчета.

Наказвам, наказвам и пак не  вземат от дума. Пък и нравите се промениха.  Не можеш да го набиеш с тоягата като едно време, нито да го приковеш към скалата  да го кълват гаргите. Не било хуманно. Много големи хуманисти се извъдиха.

 - Прометейчо - говоря му на онова пироманчето - стига си си играл с тоя огън, ще направиш  беля, бе  джанъм! - Бащински му говоря.

Все едно, че говоря на Херкулесовите стълбове.

 - Трябва - казва - да се образоват хората. Да научат природните закони. Да усвоят всички науки. Да се посветят и в тайните на ядрената физика. Хуманно е.

Голям умник. Не му се излиза на глава.

- Недей, бе - моля го - това не е работа за простосмъртни. Още не са дорасли. Карат се, бият се помежду си. Ще направят някой голям сакатлък - язък за хубавата планета!

Не ме послуша, ей! Будала момче. Открадна огъня и им го занесе. Посвети ги в разни науки и сега на! Първата им работа  беше да открият барута, да направят разни пушкала, картечници, ракети и какво ли не. Започнаха да разглобяват  атома. Направиха и атомни бомби. Ами сега!

Наказах го оня хубостник. Приковах го на една скала в Кавказ да го ядат гаргите, ама ква файда.

Ревнаха всички, че не било хуманно. Душата ми извадиха. Кандисах и го пуснах. До гуша ми дойде.

Пратих го да върви да се оправя със своите протежета от Гея, дето им даде огъня.

Сега е лектор по философия  в  един тамошен  университет. Станал е природозащитник и пацифист.

Организира студентите и кварталните хаймани в  протестни демонстрации срещу замърсяването на природата  и срещу войната. Ама вече никой не му обръща внимание. Чорчук! Късно е, чадо.

Едва го отървах да не го вкарат в психиатрията.

... Наскоро говорих с едно хаверче - Айнщайн. Повиках го тук от Гея, за да има с кого да играя на табла, когато ми омръзнат държавните дела. Свестен човек. Приказваме си кое за жени, кое за вино.

И на него му беше дошло до гуша от тая бъркотия с вселените, та повече свиреше на кеменче  и разправяше вицове.

- Приятелю - говоря му, хвърляйки заровете на дюшеш - притеснен съм от това как вървят работите на Гея. Много се изучиха вашите хора. Сега проучват някакво "космическо яйце", което гръмнало и от него възникнала вселената.

- Да - така е - казва той - съгласно новата теория на онова момче Фридман, отначало вселената е била нещо като яйце. След което се взривила и започнала да се разширява, та и до днес. Вижда се в телескопите как галактиките се отдалечават една от друга.

... Мъча се да си спомня, ама нещо ми се губи. Трябва да е било бая отдавна - има - няма  петнадесет милиарда години. Изтървах едно яйце и то се пръсна, ама излезе запъртък. Усмърдя ми душата.

Казват - още летели жълтъци  из пространството.

Онова копеле - сатаната - им забърка от него мишмаш. Мерси, нека си го ядат сами тоя мишмаш.

Ами те заради тая отрепка  - Елена  - отвориха цяла война. Сума време се клаха. Хубава била, та хубава. Дайте сега да се  трепем! Добри момчета, свестни момчета, ама нямат акъл. Добре, че по онова време още не бяха измислили атомната бомба. Мале, мале - то аслъ - само това липсваше!

Хеле онзи Ахил. Такова харно момче! Отиде си за нищо и никакво. Заради една гола пета  и за хубавия задник  на Елена. Поне да му беше "пуснала", ами то - заради онзи рогоносец Менелай.

Даже и един бой не и теглиха след като си я взеха от троянците. Ретроградно било.

Завъртя опашка - ни лук яла, ни лук мирисала - и Менелай миряса. Клекна като добро куче.

... Ама тя - онази нимфоманка Афродита ги забърква  тия каши. Само тя и никой друг.

Разправям му на баща и:

 - Уране, да вземеш да си озаптиш щерката! Хептен се е разгонила.  Ходи по някакви  козметични салони, сауни, вани, шари си ноктите при разни маникюристки, фризирала се, гримирала  се, изпраскала минижупа - модерно било. Засякох я да се натиска по сокаците с един мангал от Аджисанмаала.

- Какво да правя, братче, вече вдигнах ръце от нея - оплака ми се той - Даже не ги и подбира - богове, простосмъртни - каквото и падне. Не и пука ни от трипер, ни от спин, ни от нищо...

"Мари Афродито, мирясай ма татювото, поне с простосмъртни недей! "

"Какво да правя, тате - искам го  този Адонис - той да ми е!"

" Какъв ти Адонис, ма щерко, не видиш ли, че е Мутата - най-обикновено циганче от маалата. Рови из боклуците и краде проводници от Енергото. Утре ще го бутнат в панделата."

Е, не взема от дума и не взема. "Искам го, та го искам!" Надарен бил.

Една вечер се върна пияна и дрогирана от една дискотека във Филипопол. Теглих и един лобут и я  заключих  в покоите с два катинара; измъкна се през прозореца  и  - пак при своя "Адонис".

Извиках  ковача Хефест да закове прозорците. Закова ги човекът здраво - няма мърдане.

Ден - два така... Гледам  я - играе си с една от онези секс-играчки, дето ги рекламират по вестниците. Вибратор. Изпратили и го по Интернет. Гали го, радва му се, напълнила е замъка с нарциси и хиацинти и чете любовни стихове  от  някакъв литературен сайт "ХуЛите". Е, няма и няма спасение! Напоследък е  закачила портрета на Бойко Борисов, ама де да видим...

- Ами този Арес - зет ти къде е? Не си ли изпълнява задълженията? - питам аз.

- Махни го тоя малоумник! Той няма време за нея от тия пусти войни. Къде се вдигне пушилка и той - там. На първа линия. Без него не може да мине войната. Пишман станах, че я ожених за такава откачалка.

... Прав е човекът. Този Арес също не става за мой заместник. Уж ми е син, ама все едно не съм го правил аз, а някой народен представител  от "Атака". Много шантаво копеле.  Все войни, войни и войни... Като почнеш от Троянската и свършиш с Втората световна, че  и по-нататък.

Войни и войнички... Аман вече!

Паднах от смях, когато го бяха пленили турците  край Константинопол. Чакай, сукин  сине, да видим що чиниш тука! Хич не им пука, че е бог. Направили го "хаджия".

Ами тоя Атлас? Харен мъж беше - скромен, трудолюбив, силен. Кво му стана, кой знае? Гледам го веднъж - метнал цялото небе  на гърба си и пъшка ли пъшка...

- Кво прайш, бе човек, ти акъл имаш ли?

- Тренирам - кай - за олимпиадата. Ще ме вземат в българския национален отбор по вдигане на тежести.

Хептен огълфял завалията.  Има една турска поговорка: "Ахмак адам я пехливан орду, я авджи." (Глупав човек или пехливан става, или ловджия.) Като ги гледам тези моите  какавани все са  или пехливани,  или ловджии. На всички са им празни кратуните. Отказах се да разговарям с него и си тръгнах - няма файда. Не ми трябва такъв заместник. А дъщерите му  - като  куклички. От хубава - по-хубава: Алциона, Електра, Мая, Меропа, Тайгета, Келена, Астеропа. Прекрасни момичета. Едно време им бях кръстник. Подарих им цяло съзвездие - Плеядите.

Бая се бях заплеснал. Хера щеше да ми извади очите. Луда жена.

По едно време  се чудех дали да не отстъпя поста на Хермес. Хем е кротко момче, хем - мой син - ами ние тук - на Олимп сме  все роднини - сватове, шуреи, баджанаци и бир-бюлюк балдъзи.

Хич не е лошо момчето, ама много обича да краде. Клептоманче.  Тоя завлече, оня завлече - току-виж го арестували някъде и трябва да викаме българското правосъдие  да го оправдава.

На Посейдон  откраднал тризъбеца, на Аполон  - стрелите, на Арес - меча, на Аполон - кравите.

"Що ти са тия крави, бе момче, сирене ли ще правиш?"

Гледа ме тъпо и мига. Крадливо пичлеме. За министър нa финансите става, но не и  цар. Ще изложи държавата.

Иначе разбира от питиета. Назначих го за кръчмар на Олимп и  виночерпец. Справя  се със задълженията. Дава и на вересия.

Ама веднъж го излъгали едни цигани от Катуница - пробутали му някакво менте, та щеше да ни изтрови.  Цял  еон после  ме болеше главата от махмурлука.

Отказах се и от Хермес.

Кой, кой, кой?...

- Атина-Палада. - Любимата ми дъщеря. Строга, сериозна, властна, интелигентна...

 Чакай! Стой! Чак толкова за интелигентност да не говорим.  Бяха се скарали с онази Арахна за някаква си прежда. Женска работа. Жената си е жена.

Ама нали сега и жените хукнаха да оправят политиката, тя не остана по-назад. Еманципация.

Пуста мотика  осми номер! Не обръща много внимание на мъжете. Фригидна ли е, що ли?

Навъртат се разни мераклии, ама тя ги гони. Може и да е девственица още...Като нищо...

 По едно време кво и стана - намеси  се  в Троянската война. Захвърли преждите и награби меча.

 - Мари щерко - думам и - я си сядай на задника! Къде си хукнала да се бъркаш в мъжките работи!

- Е, тате - казва - нали е еманципация. Има женски съединения с войнички, офицерки, генералки. Цели армии са...

Море зная ги аз тези армии. Най-обичат командата "легни". Няма да мирясат тия жени ей; чудя се дали да не забраня вече феминистките организации. Равноправие искали. Добре де. Ето  ви равноправието! Ползвайте го! "Е, ама нали - казва - сме нежен пол..."

А сега де! Ни така, ни инак...

Аз ли  вече много  остарях и не разбирам, те ли нещо не са в ред - нямам представа. Махнах с ръка и поех към кръчмата. Да прави каквото ще!  Нямам нерви да се разправям. Замина ей  - корава глава. Като на майка си Хера. Не ме послуша и туй то. Добре, че не са я заловили троянците. Отиде и девствеността...

Разбрах, че и от нея не става държавник. Отказах се. Те не  се правят  така тия работи.

Жени в политиката? Или на фронта?  Чакай бе, това не е като да вдигаш кълките!

Мислих, мислих... Не става.

Мъж ще трябва да е. Умен! Силен! Социален! Закрилник  на онеправданите! Такъв го иска народът.

Като удари с юмрук по масата, да се заклати полюлеят. Добре са българите - имат си и Първанов, Станишев, Бойко Борисов - все закрилници.

Ами ние тук? Гледам, гледам  - освен себе си, не виждам друг за тая работа...

... Хефест ли? Ц. Не го бива. Син ми е, ама  какво да ви кажа - добър е, силен е, само че - будала.

По цял ден блъска с оня чук. Кове подкови и разни други дрънкулки. Съвсем е огълфял. Има да го лъжат придворните... Не, не, не!

... Брат ми  Посейдон? Не е лош, ама и той е одъртял като мене. Освен това все по корабите кисне  - нищо друго не го интересува. Стар моряк.

Е, ама тя тая работа изисква и други качества. Може да се наложи да посрещаш правителствени делегации. Може да се наложи да сваляш някоя богиня от други галактики, да преговаряш с какви ли не богове и божества - има ги калабалък. Може и кючек да те накарат да играеш с някоя ориенталска богиня  и шербет да пиеш, вместо вино. Всичко може.  Да, ама Посейдон не може.

Винаги си е бил залюхан. Умее само да пуска бури и урагани из морето. Да ядосва моряците и метеоролозите.

Херкулес и той. Планина мъж, а акълът му - като на канарче. Дай му да чисти обори и го остави. И да бие кучета. Махни го!

Сизиф ли? Хитрец е Сизиф - зная го. Не е бог, ама лъже като бог. Става и за президент, и за премиер, и за всичко. Изпързаля дори онзи душевадец Танатос. Два пъти го прати за зелен хайвер, но накрая го наказаха да търкаля едни камъни по чукарите. Ако не беше простосмъртен, щях да туря него на поста, само че законът не позволява. Трябва да е от сой. И с ценз... Не отговаря на изискванията.

Самият Танатос също не отговаря. Най-обикновен инквизитор и екзекутор. Само изважда душите на хората и ги носи  на оня гробищен плъх  Хадес, дето ги складира в подземията. Абсолютен убиец.  Чудя се дали той не застреля онези мафиоти в България, дето напоследък заприиждаха към подземното царство. Като нищо може да е. Ако са му пуснали план отгоре...

... Чакай, ами Хадес? Не, не, не! И дума да не става! Смърди на мърша това копеле. Как го търпи  Персефона, кой знае? Яка и душа.

Няма да му простя и за Евридика. Измъкна ми я изпод носа. Тъкмо си я бях харесал едно време  и мислех да я открадна от оня Орфей, ама ме изпревари гадът. Завлече я в подземното царство - отвратителна дупка - хич не ми се влиза вътре. Така си и остана. Язък за момичето. Орфей се опита да си я върне, но  не успя.  Поболя се сиромахът от мъка.

... Ами то - кой остана? Мисля, мисля... Чакай - сетих се! Дионис! Малкият ми син. Това момче все в кръчмите кисне, ама е свястно. Някъде из Тракия се подвизава  по тамошните бардаци. Трябва да прочета досието му. Пазят го в държавна сигурност.  Ще изпратя да ми го донесат. Надявам се, че няма да има издънки - той ми е последната надежда.

Не  е лошо като идея. Ще има поне ядене и пиене  - той си пада по мохабетите.

Бая попийвал, ама това да му е кусурът. И онези разгонени кучки - менадите - все  с него се влачат. Харни момичета. И дащни. Само да си здрав в кръста. Безкрайни празници. И Валпургиеви нощи. Това се иска!

Претеглям плюсовете и минусите.

... Кандидатурата още не е отхвърлена. Решението не е взето.

Ще трябва да помисля още. И още...

И да си купя стадо кози от хайванпазара  в Станимъка...

           Р 

                        П.С.

Тук записките на Гръмовержеца свършват. Има скъсани листове. Изпогубени са.

Публикуващият този текст моли за съдействие. Ако някой, ровейки  из контейнерите за смет, попадне на тях, да се обади в администрацията на Олимп. Възнаграждение - лаврова клонка.