Изпуснах метрото
Току що си спомних този момент.
Случи се преди около месец. Беше топло. Изпила съм си кафето, седя и си чакам метрото. Приповдигнато ми е.
Тогава я видях- трохица живот, не по- голяма от върхът на нокътя ми. Опитваше се да излети, но не можеше. "Свършено е."- казах си.-" Идват и още хора. Така или иначе- все си е умряла."
Имах още няколко минути до идването на метрото. Разсеях се, но някак ми стана тъжно. Толкова незначителен, мимолетен живот... толкова микроскопичен, че и да искаш няма как да му помогнеш. Тази малка твар ме накара, мен, човекът, да се почувствам толкова безсилен.
Погледах го как се бореше, без да осъзнава. Изтръпнах- кракът стъпи на няколко милиметра от него и отмина, забързан към целта си.
"Така и така всичко в този свят умира."- помислих си.-" Но да умираш далеч от дома си, лишен дори от уюта на естествената си среда е твърде жестоко. "
Извадих салфетка от джоба си.
Изпуснах метрото.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Б. Todos los derechos reservados
