ИЗУМРУДЕНИТЕ ОСТРОВИ

                   ИЗУМРУДЕНОТО ЦАРСТВО

                   Някъде на този свят имало прекрасни острови с изумрудени склонове. Те  били пръснати живописно сред необятния океан. На един от тях се издигало Изумруденото царство. То било потънало в зеленина, а неговите златни кули целували усмихнатото слънце. 

                  Сред тази хармония живеел принц Ашли. Той бил изключително красив и силен. Очите му били въгленочерни и излъчвали пленително обаяние. Притежавал невероятен чар и необуздан нрав. Където и да се появял, всички го отрупвали с внимание. Той бил и много умен. Винаги успявал да се наложи с мнението си. Бил запознат и компетентен по много житейски проблеми. С този проницателен ум и магнетизъм успял да придобие власт и да управлява огромно царство, пълно с несметни богатства.

                  Океан, огромен като вселена, се простирал пред очите му. Ашли стоял на върха на отвесна скала, която се спускала плавно към силно каменист бряг. Пищни вълни разбивали товара си в огромни бели камъни. Зелени водорасли прозирали в чистата океанска вода. Дори и от такава височина принцът виждал белите медузи, които се носели безгрижно сред сините дълбини. Кънтенето на водната сила било неописуемо. Вятърът разсъбличал бялата му риза, за да изведе на показ силните му рамене. Дългите му тъмни коси се разпилявали по замисленото му лице.  Ашли излъчвал гордост и величие, присъщо на кралете. В този свой образ той бил ненадминат и непобедим за времето си.

                  Пред него се простирали Изумрудените острови. От птичи поглед тези прекрасни острови изглеждали като приказни зелени купове, обградени от бели дантели надиплени от разбиващите се вълни. За принца те били важни търговски спирки.  Тези острови криели загадъчни тайни и били чисто предизвикателство за Ашли. Веднъж в годината той ги навестявал не само по работа, но и от любопитство и желание за приключения.

                  Чайките огласяли синевата и стремително се спускали към водата, за да уловят по някоя риба. В този момент към Ашли приближила красива жена, която видимо изглеждала по-възрастна от него. Тя също била доста обаятелна и привлекателна дама. С черни абаносови коси, прибрани на дълга опашка и с тъмни очи, през които прозирала лека  умора, тя застанала загрижена до него. Вгледала се в далечината, където слънцето вече се потапяло в океана, и казала:

                   − Настъпи време за тазгодишната ти обиколка, сине. Всички са готови за плаване. Корабите са отрупани със стока и са на пристан. Тази нощ потегляте.

                   Ашли прегърнал майка си и двамата останали все така загледани в червения залез. Изпращали слънцето и се любували на изумителната гледка.

                  − Да, мамо, не се притеснявай! Три месеца ще минат бързо.              

                  Двамата тръгнали обратно към двореца. Вече било тъмно, но недалеч светели тържествено безброй светлини и разноцветни лампички. Носела се весела музика и невероятна глъчка.

                  − Хората празнуват заминаването. Жените изпращат мъжете си. Тази нощ ще е така − казала Сара и стиснала ръката на сина си. 

                   Ашли и Сара се потопили в тълпата от празнуващи хора. Въздухът бил пропит от дима на фойерверките. Много от жените били закичили косите си с големи червени цветя и танцували до забрава. Щом принцът се появил, всички започнали да го приветстват и да му се покланят. Сара се чувствала горда със сина си и вървяла успоредно с него.

                   − Аш, кога ще се ожениш? − попитала го небрежно, щом погледнала към младите девойки.

                   − О, мамо, не съм открил все още жената, която да застане до мен и в добро, и в лошо. Искам да я обичам и тя да ме обича, затова ще продължавам да я търся − отвърнал той.

                   После се впуснал в танците и забравил за майка си. Тя стояла отстрани и се забавлявала с останалите.

                   Нощта се търкулнала неусетно. Корабите били готови за плаване. Чували се виковете на мъжете, които опъвали платната. Общо пет кораба щели да отплават до близките острови, а по-късно и към континента, за да превозят стоки. Принцът развивал добра търговия с кафе, коприна, плодове и екзотични животни. В замяна получавал много злато, а това го правело изключително богат и властен. Въпреки това не бил алчен и разпределял богатството разумно. Хората от неговото царство били доволни от живота си. Живеели в охолство и изобилие.           

                   Изгревът настъпил. Топлото огнено слънце окъпало въздуха със светлина. Корабите били отплавали и утрото ги посрещнало в открития океан. Водата блестяла като сребърна глазура. Времето било подходящо за плаване.

                  − Хайде, момчета, съберете се тук! − разпоредил принцът.

                  Всички се струпали набързо около него.

                  − Радвам се да ви приветствам за добре дошли на кораба! Нека да поздравим и останалия екипаж от другите четири кораба! Щастливо плаване!

                  − Ура! Ура! Ура! – викнали мъжете гръмогласно към другите кораби.

                  От всички посоки долетели весели викове. Ашли стоял високо на палубата. Морският бриз рошел косите му, които здраво били пристегнати с червена кърпа на челото. Загорялото му тяло блестяло на фона на водната феерия. По дървения под на кораба били пръснати множество цветя, хвърлени от изпращачите. Вятърът издувал белите платна и петте кораба порели мощно водната шир. След часове корабите се разделили и всеки поел курс към своя изумруден остров. Екипажите знаели, че ги очаква сериозна работа. Трябвало да доставят стоката си и да получат в замяна злато. Имали достатъчно време да осъществят сделката и същевременно да се позабавляват сред местните хора. Това бил доста интересен обичай и всички го очаквали с нетърпение.

                   Ашли поел най-дългия курс към остров Зелено изкушение.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ