Жар от пепелта III

20 ago 2006, 16:21

Prosa

1024 0 1

3 мин за четене

-ТРЕТА ЧАСТ-

Вече беше почти полунощ,а Карлос още го нямаше.Децата отдавна спяха,а Кармелита си бе отишла преди три часа.Три часа,в които Андреа не спираше да мисли къде бе сгрешила?!С какво бе заслужила всичко това?!Защо децата й,толкова малки,трябваше да се сблъскват с жестоката действителност и да плащат за предишни грешки?
Във всекидневната беше тъмно,но Ан не спеше.Не можеше...Не искаше...Щом затвореше очи,се появяваха всички онези картини...Миговете на запознанството,любовта им...Мигът,в който разбраха,че очакват първата си рожба,а после Люк...Ражданията...А щом отвореше очеите си всичко изчезваше.Отново се оказваше сама в непрогледния мрак между четири стени...

* * *

Един час по-късно разбра,че това,което бе прекъснало неспокойния й сън,беше превъртането на ключа.Карлос най-после си дойде...Завари я седнала в леглото с подути очи и разрошена коса...
-Какво има,Андреа?Защо не спиш?
-Аз...Исках да поговорим,Карлос.
-За какво?Нещата са ясни!
Обхвана я дълго подтискан гняв:
-Не,нищо не е ясно...На децата ти не им е ясно защо искаш да ги зарежеш,за да живееш с една...с една...
Сили не й достигаха да продължи.Отпусна се в леглото и започна да плаче.Чувстваше се сама,безпомощна,жалка...
-С една какво,Андреа?
Овладяла гласа и сълзите си,вдигна глава и отговори:
-С една жена,която никога няма да поиска и няма да може да ги обича,да се грежи за тях...
-Грешиш!Ще се научи...
-Не,няма!Тя обича само себе си...
-За Бога,Андреа!Говориш така,сякаш я познаваш...
-Познавам я,Карлос!
В ушите й прокънтя циничния му смях:
-Не мислех,че си способна на това...Да лъжеш,за да ме задържиш при себе си!
Макар и обидена от думите му и съмнението в честта й,продължи:
-Мисля,че вече е време да ти разкажа всичко.Историята е дълга.Няма ли да седнеш?
Карлос придърпа близкия стол и седна в очакване да чуе това,което съпругата му искаше да каже.Дължеше й поне това.
-Помниш ли,че когато се запознахме не вярвах и не исках да вярвам на никого.Не можех...Пет години преди това се запознах с едно момче.Беше с две години по-голям от мен.
-Споменава си ми.
-Казваше се Алеандро.Постепенно започнах да се влюбвам в него,а й той ме харесваше.Нещата се задълбочиха и решихме да живеем заедно в моя апартамент.Отначало всичко беше наред.Той беше мил,грижеше се за мен...Година след това започна да пие,не се прибераше вкъщи,а когато си дойдеше започваха скандали...и побойща.
-Андреа?!
-Моля те,Карлос!...Прибираше се веднъж на два-три дена и отново пиян,започваше да ме бие.Пазех само лицето си,за да няма синини и да предотвратя любопистсвото на хората...Тялото ме болеше,-потръпна при спомена-цялото беше в синини и подутини от тежките удари,който ми нанасяше...След като ме пребиеше,телефонираше и излизише без дори да погледне дали съм жива...Плачех до сутринта,а след това се гримирах и излизах-усмихната и свежа...След пореден побой,след който едва оживях,успях да се добера до телефона и да се обадя на приятелката ми.Разказах й всичко...Смътно си спомням,че ме откара в близката болница и след това съм изпаднала в безсъзнание.Лекарите й обяснили,че съм в моментно състояние на кома,следстние от побоя.Задържаха ме в болницата в продължение на месец,за да ме излекуват напълно...На 12 август ме изписаха...Беше ме страх да се прибера...Бети дойде с мен в апартамента.През цялото време беше нервна и ме молеше да отидем у тях,но НЕ!Бях решила да изхвърля Алеандро от живота и дама си, и да започна отначало...С трепереща ръка превъртих ключа.Отворих широко и огледах...

-СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ-

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2006-08-20T14:27:24+03:00

Михаела, прочетох и трите части на разказа ти. Заинтригува ме!!!
На пръв поглед обикновенна история, но хубаво разказана!!!
С нетърпение ще чакам продължението!!!
Поздрави!!!