3 feb 2013, 9:41  

Йеее, българка съм, брат!

  Prosa
805 0 2
1 мин за четене

Аз се казвам Лияна и съм българка! Аз съм горда, горда със синьото небе, със синьото море и със зелените планини, хълмове, издигащи се високо в небесата. Сините реки, течащи из цяла България, и всевъзможни, плуващи видове риби! Аз обичам да излизам навън, да дишам чистия въздух, да бера цветята на пролетта, да плувам в морето и в радостта на лятото, в море от листа през есента и да слушам шума на стъпките ми в снега.
Но дали е това истината, дали съм горда. Да, с природата ни! А с правителството ли? Не, не съм! Нито пък от факта, че тези хора пропиляват красотата на синьото небе, море и на зелените планини, хълмове, издигащи се в небесата. Не съм горда от факта, че сините реки с рибите в тях скоро няма да ги има или пък, че не се оценяват от нас. Или пък от ,,чистия въздух'' замърсяван от това, държавата ни да прави пари! И къде са тези пари? Те толкова добре са укривани, че даже Господ не знае къде са. Казвате да се наслаждаваме на моретата?
Ами увеличете още повече таксите и намалявайте заплатите и пенсиите и ще си стоите сами на плажа. И стъпките в снега ли? Ами истината е, че няма шум. Те потъват заради ,,добре изчистените улици''. Истината е, че България е най-прекрасната страна, но ние не я оценяваме. Високо в небето не са само хълмовете и върховете. Високо са таксите, лихвите и цените и се издигат все повече и повече. Да, ,,величествената'' ни страна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лияна Русанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина, много е бил прав приятелят ти! Аз не съм особено зряла на 13 съм, но не съм сляпа!
  • Няма по-долни от горните, казваше един приятел... боя се, че Те погубиха безвъзвратно плажовете, реките, планините, за изсечените гори да не говорим....

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...