3 февр. 2013 г., 09:41  

Йеее, българка съм, брат!

807 0 2
1 мин за четене

Аз се казвам Лияна и съм българка! Аз съм горда, горда със синьото небе, със синьото море и със зелените планини, хълмове, издигащи се високо в небесата. Сините реки, течащи из цяла България, и всевъзможни, плуващи видове риби! Аз обичам да излизам навън, да дишам чистия въздух, да бера цветята на пролетта, да плувам в морето и в радостта на лятото, в море от листа през есента и да слушам шума на стъпките ми в снега.
Но дали е това истината, дали съм горда. Да, с природата ни! А с правителството ли? Не, не съм! Нито пък от факта, че тези хора пропиляват красотата на синьото небе, море и на зелените планини, хълмове, издигащи се в небесата. Не съм горда от факта, че сините реки с рибите в тях скоро няма да ги има или пък, че не се оценяват от нас. Или пък от ,,чистия въздух'' замърсяван от това, държавата ни да прави пари! И къде са тези пари? Те толкова добре са укривани, че даже Господ не знае къде са. Казвате да се наслаждаваме на моретата?
Ами увеличете още повече таксите и намалявайте заплатите и пенсиите и ще си стоите сами на плажа. И стъпките в снега ли? Ами истината е, че няма шум. Те потъват заради ,,добре изчистените улици''. Истината е, че България е най-прекрасната страна, но ние не я оценяваме. Високо в небето не са само хълмовете и върховете. Високо са таксите, лихвите и цените и се издигат все повече и повече. Да, ,,величествената'' ни страна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лияна Русанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина, много е бил прав приятелят ти! Аз не съм особено зряла на 13 съм, но не съм сляпа!
  • Няма по-долни от горните, казваше един приятел... боя се, че Те погубиха безвъзвратно плажовете, реките, планините, за изсечените гори да не говорим....

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...