Аз се казвам Лияна и съм българка! Аз съм горда, горда със синьото небе, със синьото море и със зелените планини, хълмове, издигащи се високо в небесата. Сините реки, течащи из цяла България, и всевъзможни, плуващи видове риби! Аз обичам да излизам навън, да дишам чистия въздух, да бера цветята на пролетта, да плувам в морето и в радостта на лятото, в море от листа през есента и да слушам шума на стъпките ми в снега.
Но дали е това истината, дали съм горда. Да, с природата ни! А с правителството ли? Не, не съм! Нито пък от факта, че тези хора пропиляват красотата на синьото небе, море и на зелените планини, хълмове, издигащи се в небесата. Не съм горда от факта, че сините реки с рибите в тях скоро няма да ги има или пък, че не се оценяват от нас. Или пък от ,,чистия въздух'' замърсяван от това, държавата ни да прави пари! И къде са тези пари? Те толкова добре са укривани, че даже Господ не знае къде са. Казвате да се наслаждаваме на моретата?
Ами увеличете още повече таксите и намалявайте заплатите и пенсиите и ще си стоите сами на плажа. И стъпките в снега ли? Ами истината е, че няма шум. Те потъват заради ,,добре изчистените улици''. Истината е, че България е най-прекрасната страна, но ние не я оценяваме. Високо в небето не са само хълмовете и върховете. Високо са таксите, лихвите и цените и се издигат все повече и повече. Да, ,,величествената'' ни страна.