Навън беше адска жега. Слънчевите лъчи бавно изгаряха налягалите на плажа. Наблизо, в хотела, беше отседнала млада жена. Тъкмо по това време тя си почиваше в стаята.
Беше тъмно. Плътни пердета покриваха прозорците. Беше задушно. Единственото спасение в това време беше климатикът. За съжаление, в този долнопробен хотел нищо не беше както трябва. Винаги нещо липсваше. И то точно, когато имаш най-голяма нужда от него.
Младата жена беше легнала, но в мозъка ѝ постоянно се въртяха едни и същи мисли. Пред очите ѝ непрекъснато се появяваше онази картина.
Не! Не, Господи, не! Не трябва да ме намерят! Не трябва! Не! Не мога да повярвам, че го убиха така хладнокръвно. Те ме видяха! Господи! Не трябваше да се показвам. Защо го направих?! Те са опасни. Ще ме намерят. И ще ме убият! Не! Не! Не искам да умра! Трябва да кажа на някого. Да! Трябва да кажа на някого за станалото. Но на кого? Господи, на кого? Трябва да се обадя на полицията. Да! Ще се обадя на полицията! Те ще направят нещо. Те ще ми п ...