На светофарите в квартала я попитах
- Деси на къде да карам, към нас или към вас
- Пешо, ти сваляш ли ме, към нас разбира се,... хайде няма нужда.
Оставих я пред квартирата им, пожелах й приятен ден и към къщи. Такаа,слагам бързата баница, малко душ, домати, узо, и следобедна дрямка, а утре на морето ще се забия при новата полупозната. Ей, абе ти не беше такъв женкар, какво ти стана бе, укорявах се негласно, аа от фрапето е.
Дзъън, дзъън, Деската, тая пък.
- Деси, да не забрави нещо в колата бе душа, та се сети изведнъж - наслешливо попитах
- Не нищо. Да дойда ли у вас ако си в къщи - приплака тя по мобилния
Засърбя ме нещо между чатала.
- Заповядай, тъкмо баницата се пече, хайде идвай
Какво ли е прищракало в главичката й,аа опасна ситуация, вземи се в ръце Пешка.
Дотътри се изнемощяла от жегата
- Бутам ключа да отключа, заяжда - заразправя тя - Сетих се веднага, нашата много загрижена за мене и ме праща на море, а тя вкарала Йорго в квартирата да правят любов. Опасна жена, той татко може и за това да се пропи...Чуках, ритах, дано се заклещят, и ти се обадих.
Помислих си, ама и тя Сийка като си знае стоката, дайте 20 евро за хотелче, пък цял ден се въргаляйте. Как не ми е дошло на ум да дават на мен парите и да се любят в моята къща, ама нали после за дезинфектанти ще дадеш 30 евро, бе човек.
Хайде всеки да си бере гаалето.
- Деси, ето там е банята, хавлия, чаршаф, една моя риза, защото нямам пижама. Мия домати и краставици и отивам за бири и бяло винце до супера.
Тъкмо привършвах и гледам през кухненския прозорец Деса чисто гола на слънцето. Разрошва с ръка косата борови иглички, гърдите й подскачат от движението на ръцете, ау, какво триъгълниче си е оставила, все още стегнати изглеждащи задни части.
В супера заблудени клиенти като мен, се щурат на хладина, уж четат етикетите на стоките а се спасяват от жегата.
Приготвих и масата, баницата в средата, салатки, чашки, къде изчезна пак Деската.
Легнала на леглото облечена в ризата ми, голите й крака безсрамно разкрачени, ела вълчо яж ме, даже леко похърква от удоволствие на хладинката в спалнята ми.
Даже ми стана и смешно. По-интересно е когато '' нещото '' го показваш ама по-завоалирано, по тайствено.
Хайде бягай, стига си зяпал.
Налях си узо, бучки лед и отпих. Извадих лап топа е се зачетох в някакви интересни факти из света.
Охо, още е 18 и 30 часа, пропилях си деня, ама нали исках с всички да съм добър.
- Пещо , извинявай, че се държах така просташки, исках да ти направя някакво впечатление, но излезе доста глупаво - говореше тихичко Деси застанала в рамките на вратата - Извинявай, ти си истински мъжага.
Е, жени, ако искаш да ме впечатлиш, изпечи ми ти баница, или както една госпожа ми бе изплела вълнени терлици за зимата, засмях се на връхлетялите ме смехории.
В неделния ден не ме свърташе из къщи, тръгвам , да не я изпусна. А защо беше сама вчера, необичайно за жена и то българка. Избрах стратегическо място, да виждам и да ме виждат. Разхвърлих се по бански, разкърших снага.
Ето я. Жена като всички останали по плажа, слънчеви очила, плажна чанта, в ръката й маратонки, блузка и бели панталонки. Приветливо ми помаха.
- Вчера ти каза, че си Петър, а аз Станка - представи се тя
Засмях се приветливо
- Какво има, защо се смееш
- Спомних си един виц при запознанство '' дамата казала Станка, а момчето Не те питам с какво си дошла, а как се казваш '' та за това де.При което и тя се засмя звучно.
Неделният ден мина бързо и в интересни разговори. Хората се застягаха да си вървят, неусетно станало 7 вечерта
- Ти живееш някъде из Атина, нали. Съжалявам не мога да те откарам с колата до там, аз живея в Спата
- О, няма значение, имам карта за пътуване и все едно пътувам без билет - хумористично отговорих- Аа автобусът ми е удобен. До другата събота и неделя, ако искате.
Какво да й кажа, че и аз съм с кола и съм изненадан, че и тя е с лека кола на плажа.
Срещите ни бяха наистина емоционално-обикновенни, я , има ли такъв термин.Понякога съпоставяхме какво е било, какво е сега, как младостта изведнъж си е заминала.
Разхождахме се по брега, не като учеици хванати за ръце, а като активисти на Комсомола, на крачка и полувина един от друг, бърборехме и гледахме в краката си.
- Петър , а защо избягваме да говорим за себе си, та ние не знаем нищо един за друг. Ти имаш ли семейство, жена, деца.
Любопитно ми е, все пак си приятен мъж и събеседник
- Какво да ти кажа, най-обикновенна история. Икономически емигрант в общи линии. Не можах да намеря правилното място под слънцето след като завърших висшето си образование. Чудно ми беше, как бивши колеги веднага си намираха работа, а при мен не провървя. После разбрах, че било необходимо да имаш двама души, единият да те бутне, другия да те дръпне, преуспялите колеги работеха във фирми на роднини. Повъртях се, какво ли не работих, вече бяхме в Европа, свободно движение на хора, стоки и капитали. Имах само стоката работна сила. Дойдох опитно в Атина, хареса ми и постепенно свикнах с манталитета на гърците, устроих се. Но всичко това си има минуси, много работа, малко контакти с подходящи жени. Това е.
Тя ме погледна през слънчевите си очила, подритна вълничка дошла до краката ни.
- А ти как се озова тук, такава приятна и интересна жена
- Моята одисея ли. Жертва на хорската завис и злоба. Завърших химия и биология, бях учителка в престижна гимназия, млада, амбициозна. Станах класна, в 10 клас децата интересни, ученолюбиви,
аз даже и физически много не се различавах от тях. Преподавах любимите си предмети с жар, после продължих с кръжок по билогия, нали се кандидатства с нея за лекари, фармация. Явявахме се на състезания по биология, бях радостна, че печелихме класации, награди,прегръщах и целувах децата от радост, после отново цяла паралелка от моите влезнаха студенти с биология и химия. Предложиха ме за номинация , завидяха ми колеги с 25-30 годишен стаж, как може една пикла да я номинират и се започна. Започна се с най-уязвимото място, сексуален тормоз над възпотанниците ми, че съм ги притискала в прегръдките си, че съм ги целувала, вече не само от радост, а сексуално. Уж дали показания и някои родители, и така или иначе на педагогическия съвет не ме защити даже и приятелят ми, колега с който мислехме да се женим. Уволниха ме за неморално държание, пътят към всички училища бе пресечен.
Опитах в производството химик лаборант, но вече имах лошата репутация, даже и мъжете взеха да странят от мен.
Дойдох тук. Отначало беше много трудно, както е с всички гурбетчии, работих на две работи, като лаборант в медицински клиники. Успях да купя апартамент тук в Спата, по-ефтини са и близо до работата.
- Даа, така е , всеки е минал през някакви перипетии в живота си - обобщих
Солта щипеше но телата ни. Косъмчетата по ръката ми бяха побелели от сол.Облизах изпръхналите си солени устни. Жегаа, жега, августовска жега. Даже и морето бе изпаднало в леност и едва-едва плискаше по горещия пясък.
.следва...
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados