Олекна ми, значи заради гостите тя не е успяла да идва на морето, а аз си мислех щуротии, че е поредната лъжовна жена. Усмихнах се неопределено. Но така е, всички жени в Гърция са свободни, както мъжете де, но с тази разлика, че жените го правят по-тайно за да не им излезе приказка пред познати. А ние мъжете напротив, демонстративно, ето виждаш ли каква нова мацка съм забил.

Обичайните оплаквания от живота в България, или какви експлоататори са гърците, ама стоим и се натискаме в Гърция, айде бе, стоим заради мекия климат и безплатното море. Скришом се поглеждахме с Таня.

- Ние с Митко и сестрата, редовно ходим вече на плажа, а Тинчето гледа през  терасата самолетчетата и почернява на сянка. Трябва да идеш на лекар с тази алергия като се върнем, може да е нещо сериозно - покашляйки се рече Иван

- Е, ти прави благодарение, че ми е слънчева алергията, ако беше от кухнята или домакински прах, тогава щях да те видя - смееше се Тинчето - Сега имам избор  на две тераси, или гледам улицата наляво-надясно , а като ми умръзне хоп на другата да гледам самолетите, все едно пътувам за някъде. А и Митко постоянно ми носи мидички, е привечер нали ходим  до морето, какво повече да искам.

- Хайде утре сме пак на морето, ще дойдеш ли Петър, ние с Таня отсядаме все на този плаж, дето сте се запознали

- Там сме - кимнах с глава и се усмихнах - И на мен ми е приятно да съм с вас

Бях по- раничко на плажа, заслах хавлии по шезлонги, все едно щом хавлиите ми са тук тези шезлонги са мои. Пристъпях наоколо, ей да не ги изпусна. Забелязах ги, Митко подскачаше около тях, те натоварени с плажни чанти весело да си говорят нещо. Размахах ръце, ехоо тук съм, запазил съм полувината плаж. Посрещах ги с усмивка, дежурните въпроси, как пътувахте, има ли трафик, днес времето ще е отново горещо. Хванах Митко за ръка и тръгнахме към водата, показвах му в далечината някакво корабче, после събирах в шепата си мидичките които той ми подаваше.

Отново погледнах към шезлонгите, как исках да съм на мястото на Иван. Сипваше лосион в шепата си размазваше го по краката на Татя, леко масажираше вътрешността на бедрата й, омаза диафрагмата й, пъпчето, умело провираше пръсти под презрамките на банския й, по рамената и гърба. Скрито му завиждах. 

После Таня омасли ръцете си, нежно докосваше крайниците му, разнасяше лосиона по тях, попипваше ги по вътрешната страна, говореха си нещо и усмивка озаряваше лицата им. Какво пък, може би обичайните отношения между брат и сестра, аз като си нямах сестра или брат, ами ще гледам  ависливо.

Доставихме първата партида мидички.

- Иван, Таня, може ли да идем с Митко до рибарското пристанче, има вързани лодки да го кача в някоя  - предложих

Те веднага се съгласиха, а радостният възглас на малкия огласи наоколо.

Хванах го за ръчичка и тръгнахме провирайки се между чадъри и шезлонги.

- Обаче, забравихме да ти взема вода, да се върнем, вземаме шишенцето и потегляме отново

Запровирахме се отново. Гледам ги, Таня приклекнала пред него, широките му плажни гащета смешно запретнати, размазва в захмас лосиона по вътрешното на краката му, Иван примижал от кеф. Стана ми неудобно.

Покашлях се издайнически, връщаме се , да не се изненадате.

- Извинявайте, ама тръгнахме в жегата без вода, за това се връщаме,... вземаме шишенцето  и тръгваме - смотулевих

Таня отдръпна омазнените си ръце, обърса ги по бедрата си, погледна ги лъщящи

- Можеш ли сам Петър, виж ми ръцете ще охлепам всичко - рече тя невъзмутимо - Ето в онази чанта са шишетата вода

Пак  си мисля глупости, ами брат и сестра, кой да ги намаже с лосион, аз ли.

Митко остана много доволен от разходката си. Разказваше им и показваше как придърпвам лодката, как оттласквам от кейчето. Те уж го слушаха, споглеждаха се, усмихваха се потайно. 

- А ходихте ли на разходка с корабче от Пирея до близките острови - попитах

Пълно мълчание.

- Еха, можем да се возим на истинско карабче - възкликна Митко

- Да , бях чела някакви проспекти - смотулеви Таня

- Има, но не съм сигурен - завоалирах ситуацията - Но мога да проверя

Уговорихме се  пак на плажа за утре. Докладвах веднага какво съм направил, сякаш не знаех какво има и какво не.

- Има ежедневни пътнически корабчета до Саламина, на всеки час са, после може да се върнем през другото пристанище, от другия край на острова, после с автобус и метро  да се приберем. На метрото има буферен паркинг за колите ни, така че е удобно.

Таня и Иван се спогледаха.

- Да , но аз имам фобия от корабчета и морето, ще ви оставя да се наслаждавате на разходката - категоричен бе Иван

- Ами и аз тогава няма да отида, как ще те оставя сам - заяви и Таня

- Добре, оставяме само трима, Митко, Тина и аз. Ще дойда да ги взема с колата  в 9 сутринта, да хванем корабчето в 10 и 30, около 11и 30 сме на Саламина. Има исторически места за посещение, музей на открито, има...- бърборех като експерт-екскурзовод - После ще се върнем през другото пристанище, автобус, метро , в колата и сме тук, ако няма задръстване около 20 часа сме пред кооперацията.

Те отново се спогледаха, въздъхнаха облекчено и единодушно се съгласиха.

             В  9 часа бяхме строени пред колата. Радост в очите на всички, особенно за Митко. Обикаляше с малка раничка около колата, нахлупил шапка, истински пътешественик. Тина целуна Иван, прегърнаха се с Таня, все едно я се видим отново, я не, погалиха се като гъркини по гърба.

Взех билети и зачакахме реда си пред корабчето. Горе на палубата ред и спокойствие, улучили сме момента, работещите на острова и нетърпеливите туристи са заминали с предните корабчета..

Напуснахме Пирея. В открито море сме. Тинчето тихичко се бе прилепила до мен, е нормална страхова  реакция все пак. Митко бързо се сприятели с други деца, всеки говореше езика си, но по детски се разбираха. Тина гледаше ту безкрайната морска шир, поглеждаше ме, застояваше поглед към туристки без блузки, само с горнище на бански и панталонки.

- Ако искаш хвърляй блузката, тук си на сянка, няма да изгориш - усмихнах се приветливо  - Ето виж другите използват хубавото време.

Тя не дочака втора покана. Свали блузката си и внимателно я сгъна.. Никой от пътниците не прояви интерес към нас да ни наблюдава, всеки бе притворил очи на слънчевите лъчи.

Влязох отново в ролята на гид. Разказвах й прочетеното от нета или по музеите, за битката при Саламина, за древна Елада и Атина. Сочех някъде в безкрая, все едно там е Термопили и цар Леонидас...

Тя слушаше в унес, премигваше с очи, сякаш попиваше казаното.

Прозвуча корабната сирена, пасажерките надянаха блузки, Тина ги последва. Екипажът по радиоуредбата пожела приятно прекарване в Саламина и сме на кея. Както се полага, тълпи улични търговсци с табли предлагаха стоката си.

За по-сигурно хванах Митко и Тинчето за ръце и се запровирахме сред глъчката и навалицата.

следва...

-