Настаних се под чадъра, разгърнах стар вестник и зачаках.

- Брей, да не хвръкне някоя буква да удари в челото това прекрасно момче - смееше се над мен Таня - И днес разголената синоптичка по телевизията обеща да е горещо и жега.

Усмихнах се някак виновно, и открито и нагло гледах как се съблича, оправя банския си. Но хубава си е, стройна и лъчезарна. Слънчев лъч се провря между леко разтворените бедра, гърдите й стояха овързани в горнището. Въртеше се така около шезлонга, седне, посегне да оправи косата си зад слепоочията. Правех се на задрямал, нали не нося очила.

- Искаш ли, хайде да минем през нудиския плаж и оттам а ''Свиркаджийския'',...и ако не носиш вода, няма ли да е супер

Може да има изненадаа - през смях го каза тя

- Хвана ме неподготвен, нещо не съм добре, чувствам се некомфортно от няколко дни - смънках - Да го оставим за другата събота, или ако искаш през седмицата у вас , у нас

- Добре, длъжник си ми -  с насмешка каза и облиза устни

Настани се  удобно на шезлонга си и потъна в мълчание. Същото като преди месеци.

А слънцето пече ли пече. Жега даже и на сянката под плажния чадър. Хвърлях разсеян поглед към нея, към морето или 

околните чадъри. Под небето и под слънцето нищо ново, констатирах. Таня лежеше на шезлонга си неподвижна, сакън да не изпусне някой слънчев лъч ако размърда омазаното си тяло с лосион. До кога. Тягостно мълчание. Трябва ли аз да я попитам за ''брат'' й, или бе резонно тя да започне сама  разказ ли, изповед ли за тази си част от живота. А всъщност, за какъв се мислех аз, та да очаквам изповед, приятел, любовним или наивник.

Но, тя продължаваше упорито да мълчи. 

Възможно ли е да го приема като напълно нормално, без някакво угризение на съвестта, ако не към друг, поне към снаха си Латинка и племенника Митко. Или мисли, че така е най-добре и никой не знае тайната им.

- Синоптичката изглежда ще познае, че днес ще е жега - наруших мълчанието

- Да така изглежда, а още е 13 часа, даже и ветрец не подухва - с нотка на съжаление отдума и тя - Ех, друго си е в тази жега да си около климатика

- Ако искаш да се прибираме, и утре е ден - предложих

Тя кимна с глава, облече се мълчешком, хвърли поглед през очилата си към мен, към морето. Въздъхна сякаш облекчено. Товар ли смъкнах от гърба й.

- Хайде до утре - промълви тя пред колата си - Ако искаш да те откарам до спирката в Спата

- О не, благодаря - смънках - И аз съм с колата, ей под оня сенник съм паркирал. Хайде до утре, както е казал един герой Шарапов '' Времето и мястото на срещата не се променят ''.

            Подраних в неделната утрин. Даже птичките из дърветата още не бяха започнали сутрешната си серенада.

Как казват '' Утрото било по-мъдро от вечерта'', да ама ако нещо не ти е ясно тогава, като се наспиш ти се изяснява.

Отново същите въпроси без отговор. Те, ''сестра и брат '', ще могат ли да се откъснат един от друг, защо мъчат Тинчето, защо тогава ще мъчат и мен, да си играем на потайни любовници, пардон, на  братска и сестринска обич.

Или, компромисен вариант, Иван и Таня се женят, ние с Тинчето се харесваме и се женим, малкия Митко ще си има две майки и двама татковци, много братчета и сестрички. Също като в индийски сериал, всички щастливи, трябва да изпратя сценария в Боливут.

Или ултра модерно семейство, ако бившите  партньори се затъжат един за друг, то може да се сменят, никой няма да разбере, ще е сигурно и безопасно, и може да се научи така и някоя нова любовна техника..

Защо не, изпълнимо е, иска действие. Работата е сериозна , а ти пак я удари на майтап.

Но, погледнато реално, от какъвто и ъгъл да е, не би било редно. Все пак редно е без недомлъвки, тя да ми каже за тяхните увлечения, нали признат грях не е грях, или се страхува, че това не е грях, а обикновен флирт, по-скоро еротично влечение, или как да си го обясня.

             Не чувстваш ли, че много се размисли, стискай очи и хоп,... бягай.

Толкова много  други жени има, може да са и с подобни истории, но поне не ги знаеш. А тук има леснина да я забравя, така и не сме разменяли телефонните си номера, аз знам къде живее, но тя не. Даже не знае къде работя , не знае фамилията ми, Петровци в Атина на всяко кюше. Ако се срещнем някога непознати, тогава ще му бера кахъра.

Слънчевите лъчи плахо надничаха през отворения прозорец. Птичките вече  весело цвърчаха в утринната прохлада на новия ден. На душата ми бе леко и свободно.

             Изчаквах на светофара зеления сигнал. Мдаа, само оня плаж ли е единствения в Атина...

             Светна зелено. И вместо да завия наляво по навик, завих надясно.

             Надясно към друг плаж, към други очаквания и надежди.

.....................................КРАЙ ''''''''''''''''''''''''