Беше петък, краят на работната седмица, краят, който чаках с такова голямо нетърпение. Преди да напусна офиса, говорих с мъжа ми, който ме чакаше за вечеря. Бях уморена и напрегната и чаках почивните дни с желание за нещо... необикновено. Тласкана от тази първична сила, изключих всичките си телефони, оставих ги в офиса, качих се на колата и отпраших по пътя.
 Всъщност, животът ми беше много хубав. Повечето жени мечтаят за такъв живот. Имах добре платена работа, гордеех се с доста големи постижения и успехи в офиса, разбирах се с шефовете си и вероятно скоро ме очакваше повишение. Имах красив съпруг, голяма къща, прекрасна кола и доста пари. Всичко това беше част от перфектно построен материален свят, в който аз просто не се вписвах. Отдавна вече не се влияех от скъпи дрънкулки или пари, жадувах нещо истинско, нещо, което да усетя със сърцето и душата си.
 Такива мисли препускаха бясно в главата ми, докато вечерният вятър развяваше нежно косите ми. Обичах колата си и възможността да свалям покрива ù и да усещам свободата, която ми доставяше надпреварата с вятъра. А сега, когато бях далеч от реалния свят, далеч от всичките грижи и задръжки, копнеех да се сблъскам с нещо не толкова ежедневно. Времето ме притискаше, гонейки ме по улиците, така, както аз гонех вятъра и усещането за свобода, но не ме интересуваше, единственото, което исках сега, е да се откъсна от света. Не след дълго видях прилично изглеждащо заведение, достатъчно отдалечено от градския шум. Паркирах колата, изключих двигателя и се отправих към вътрешността на сградата. Обстановката вътре беше приятна - лек цигарен дим се виеше из цялото помещение, примесен със сладката миризма на всевъзможни коктейли. Посетителите, за моя радост, бяха доста скромни на брой. Лееше се тиха музика от четирите ъгъла на квадратното помещение, осветлението беше оскъдно, сякаш за да запази тайните на посетителите. Отправих се към бара, усещайки няколко погледа върху мен, на които не обърнах внимание. Седнах на високия стол, а пред мен веднага се появи бармана - строен, добре изглеждащ мъж, на около 25 години. Къдравата му коса падаше под раменете, а кафявите му очи ме гледаха дяволито:
- Какво ще обичате? - попита с обичайната за всички бармани сваляческа усмивка. Тези игри ми бяха доста добре познати и даже беше започнало да ми писва. - Или по-добре ми се доверете и кажете някакъв цвят по ваш избор, с останалото ще се заема аз.
Заинтригувана от новия подход, отвърнах първото, което ми дойде на ум:
- Червено.
 Скоро пред мен се появи красива на вид чаша с червена течност вътре, украсена с парченце портокал отстрани. Барманът единствено ми намигна и се отдалечи, за да пофлиртува с младичка сервитьорка. Погледнах чашата и на доверие отпих. Течността се разля из тялото ми като вълшебен еликсир и загря всяка изстинала точка. Изпих останалото на един дъх и поръчах втора чаша от същото. След няколко глътки усещах как главата ми започва да се замайва. Започвах да се чувствам напълно освободена от всякакви отговорности и задръжки.
 И така, докато спокойно си пиех второто питие, до мен се приближи тя - добре изглеждаща, не много висока, с къдрава, червена коса, огромни очи и сочни устни. Седна при мен и без никакво притеснение ме зяпна. Гледаше ме и се усмихваше все по-широко, докато накрая не издържах:
- Нещо не ми е наред ли? Защо ме зяпаш, все едно съм паднала от Марс?
- Красива си. - отвърна кратко, а гласът ù беше почти толкова хубав, колкото тя самата. - Ще ми позволиш ли да те черпя едно питие?
- Защо пък не? - отвърнах, вече съвсем замаяна от алкохола.
Следващата чаша, появила се пред мен, беше прозрачна, но за сметка на това имаше същият ефект като предишните. Течността, изливаща се в гърлото ми, загряваше всяка моя клетка.
- Какво ще кажеш да се махнем от тук? - директният въпрос ме изненада доста. За миг останах учудена и объркана от странното предложение, но нещо дълбоко в мен ми подсказваше да приема поканата. Платихме сметката си и не бързо излязохме от заведението. Заведох я до колата си и поехме надолу по пътя. Наближаваше полунощ, но въпреки това пот се стичаше на вадички из цялото ми тяло. Нощта бе необичайно топла и двете бяхме забелязали това. Тя започна да се разсъблича леко, а когато забелязах красивите извивки на тялото ù, за миг останах разсеяна от пътя. Исках да докосна това тяло. Сякаш прочела мислите ми, тя протегна ръце и започна да съблича и мен. Отбих колата, намирахме се насред прекрасни поляни, под небе, обсипано с безброй звезди. Без да чака да кажа и дума, тя започна по-уверено да ме съблича, както и себе си. И двете бяхме по бельо, осветени единствено от лунната светлина. Докато разкопчаваше сутиена ми, тя започна да ме милва и целува. В началото целувките ù бяха леки, неуверени, но след като свали и бикините ми, те станаха по-настоятелни, както и ръцете ù. Отдадох се на тези докосвания, без дори да се замисля, а скоро и моите ръце започнаха да милват тялото ù. Тази женственост, която се излъчваше от нея, объркваше и последните трезви мисли, останали в главата ми. Първичен инстинкт ме накара да започна да я целувам навсякъде, по цялото тяло, да галя косите ù, раменете ù, гърдите ù, да взема в шепи стегнатото ù дупе, да продължа по дължината на красивите ù крака. Обсипвайки я с целувки и ласки, започнах да се изкачвам бавно нагоре към най-нежното място на всяка жена - нейното цвете на любовта. Знаех, че го иска. И аз го исках, започнах да я целувам, да изучавам мястото с езика си, тя стенеше от удоволствие. Исках да изстискам соковете на възбудата, исках да поема всичко от нея. Опипвах с ръцете си цялото ù тяло, а нейните правеха същото с моето. Веднъж задоволена, тя се премести върху мен и започна да целува врата ми. Палавият ù език докосваше настръхната ми кожа, после се прибираше и след няколко целувки отново се показваше. Целуваше целия ми врат, стигна до скулите, премина през бузите ми и накрая се спря върху устните ми. Целувката отприщи желание за още любов, копнеж за женска ласка, милувка. Тя усети това и започна да слиза надолу - отново през врата, през гърдите, през корема, докато не стигна венериния ми хълм. Там спря, отметна коса от лицето си, погледна ме палаво в очите и сложи показалеца и средния си пръст в уста. Облиза ги, след което ги спусна през тялото ми, като отново се спря на същото място. С добре обработени движения откъсна от мен вик на задоволство, вик, събирал в себе си копнеж, страст и нужда от любов цели три години. Вик, който отекна в тъмната нощ и даде свобода и на двете ни да продължим прегрешението си.
 Желанието ми за нещо необикновено се бе сбъднало по най-невероятния и неочакван начин. Пътувах с колата си към вкъщи, щастлива, освободена от всичко, точно както го исках.