19 feb 2008, 17:12
Жена втора употреба
2 мин за четене
Тъжна равносметка на 30 годишен живот. Но за съжаление е така. Официалната жена е като официалната рокля. Неудобна, скрита на тъмно, вадена при необходимост.
Как се сдобиваш с това определение е трудно да се схване. Просто минава малко време и осъзнаваш, че си официалната. (това след брака)
Мен например ме вадят от нафталина, когато се ходи на гости в родата. На другата и пишат стихове и я показват във веселите приятелски компании. Тя е трофеят. На мен ми заявяват:
- Ти ще работиш и раждаш!?
На другата и рисуват чувствени балади и галят кожата с рози.
Не знам дали причината е в халката, ама май не е. И защо е така, по дяволите, пак не разбирам или се правя, че не разбирам. На времето, когато не виждах тези проблеми, бях убедена, че жената е виновна за изневярата, не мъжът. Сега тази убеденост ми скърши ината на две. Не съм се занемарила, не ходя покапана, обезкосмявам се редовно, нямам парфюм под 100 лева, ама кво от това? Явно си е до мъжа... Като няма вече очи за тебе и птичка да станеш, пак в нафталин ще се въргаляш.
Ами има резон... Като се замисли човек, каква романтика има в мръсните дрехи, чистенето на кенефа и носенето на 10 торби след пазара в събота? Мен ме виждат сутрин по пижама да търча да мия дупета и разхождам кучета. Другата я виждат вечер винаги гримирана и на високи обувки.
Горчи ми в устата обидата. Яд ме е, че всеки път, когато мъж ме покани на среща, аз му показвам халката, ако не схване, вадя снимките на децата и кучетата. Яд ме е, че съм неудобната празнична рокля... Ама съм черна и на дупки. Жалко... Радвах се, че съм млада и се лъгах, че съм обичана. Кофти е да разбереш, че има и друга... Скандали не правя. Ще ме попитате защо ли? Има ли смисъл? За любовта и брака трябва да са двама. Вътре в мен валя, бесня, ви тази тъпа и неотстъпчива болка, после... После си казах „не искам да знам" и увиснах тъжно на закачалката в гардероба.
Там ме наведоха странни мисли... Ами стъклена обувка да бях? Малко сънце и щях да грея. На бал поне щях да отида. И дори да се счупя, ще бъде бързо, няма съдраното да ме дърпа и мъчи.
Чакам сватба или погребение, не дай Боже, че да ме покажат и родата да ме гледа с насмешка, защото знаят. И аз знам... Но си трая. Другата блести на веселите поводи, като нова звездичка в небето. Да е жива и здрава, да не стига до втора употреба...
Как се сдобиваш с това определение е трудно да се схване. Просто минава малко време и осъзнаваш, че си официалната. (това след брака)
Мен например ме вадят от нафталина, когато се ходи на гости в родата. На другата и пишат стихове и я показват във веселите приятелски компании. Тя е трофеят. На мен ми заявяват:
- Ти ще работиш и раждаш!?
На другата и рисуват чувствени балади и галят кожата с рози.
Не знам дали причината е в халката, ама май не е. И защо е така, по дяволите, пак не разбирам или се правя, че не разбирам. На времето, когато не виждах тези проблеми, бях убедена, че жената е виновна за изневярата, не мъжът. Сега тази убеденост ми скърши ината на две. Не съм се занемарила, не ходя покапана, обезкосмявам се редовно, нямам парфюм под 100 лева, ама кво от това? Явно си е до мъжа... Като няма вече очи за тебе и птичка да станеш, пак в нафталин ще се въргаляш.
Ами има резон... Като се замисли човек, каква романтика има в мръсните дрехи, чистенето на кенефа и носенето на 10 торби след пазара в събота? Мен ме виждат сутрин по пижама да търча да мия дупета и разхождам кучета. Другата я виждат вечер винаги гримирана и на високи обувки.
Горчи ми в устата обидата. Яд ме е, че всеки път, когато мъж ме покани на среща, аз му показвам халката, ако не схване, вадя снимките на децата и кучетата. Яд ме е, че съм неудобната празнична рокля... Ама съм черна и на дупки. Жалко... Радвах се, че съм млада и се лъгах, че съм обичана. Кофти е да разбереш, че има и друга... Скандали не правя. Ще ме попитате защо ли? Има ли смисъл? За любовта и брака трябва да са двама. Вътре в мен валя, бесня, ви тази тъпа и неотстъпчива болка, после... После си казах „не искам да знам" и увиснах тъжно на закачалката в гардероба.
Там ме наведоха странни мисли... Ами стъклена обувка да бях? Малко сънце и щях да грея. На бал поне щях да отида. И дори да се счупя, ще бъде бързо, няма съдраното да ме дърпа и мъчи.
Чакам сватба или погребение, не дай Боже, че да ме покажат и родата да ме гледа с насмешка, защото знаят. И аз знам... Но си трая. Другата блести на веселите поводи, като нова звездичка в небето. Да е жива и здрава, да не стига до втора употреба...
© Деси Мандраджиева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Добре разказано, темата е в тъжната гама, но е представена по оригинален начин.
Дано лирическата не се препокрива с авторката.
Поздрав и усмивка. -
Отзад напред, ама да чета -
пак ми е много кеф!
-
Хубав разказ - колкото до другата(ако е само една,може би е по-зле) - така е било,така е и така ще е и е естествено да е.Автобиографичността в разказите е неизбежна,по-важно е да се стигне до липса на такава - говоря естествено ако някой има сериозни намерения да пише.А ти имаш данни - ирония и гледането на истината в очите са добри предпоставки
-
На другата не е по-лесно!
И тя си има своите страхове
и дори завижда на законната...
Хареса ми този разказ.
Дано не е автобиографичен! -
Много силно и искрено!Браво!
-
Много ми хареса твоя разказ ,Деси!Усетих шеговития тон ,но някак реално ми прозвуча или поне има такъв привкус.Лично мнение.
Дано да не стана и аз жена втора употреба.Ама знай ли се, живот.
Поздрави!! -
Хареса ми сравнението и темата (без коментар!)...
Поздравчета! -
Добре е за дебют. Надявам се темата да не ти е близка и позната
-
Браво...Имаш талант.Пиши!!!
-
Поздравявам те за това, че засягаш точно тази тема!
Добър разказ! -
Ако краката и парфюмът са в основата на една връзка, не е много изненадващо,че има интерес някой към други крака и друг парфюм. Като цяло темата е супер огромна и много погледи може да има. Вдигни глава момиче,прекрасно е да си майка и да разхождаш децата си и кучето си,радвай се на тези мигове,защото са много по-ценни и истински от тези,които прекарва той с новите крака някъде си...
-
Много благодаря за топлото посрещане ! надявам се да срещна много нови приятели с еднакви интереси тук
-
И на мен ми хареса!
Поздравления и добре дошла! -
Браво!!!Чудесно начало...Продължавай да пишеш...
-
много ми хареса описанието,няма да кажа разказа защото като е истина как да кажеш много е хубаво,но не е ли губене на време когато няма любов?Лесно е да се изкаже мнение,но ти си знаеш най-добре,умна си все ще измислиш нещо.
-
Мисля, че е страхотен разказът ти. Поздравления и една препратка към същата тематика.Продължавай да публикуваш, пък ние ще четем.
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=79461 -
Много е хубаво и описателно.
-
Благодаря ! Видях го и мен ме дразни , но не знам как )
поздрави ! -
Много добър разказ за дебют, Деси!!! Поздравления!!!
Но за да не се чувстваш в нафталин постоянно, му покажи, че може да се окаже от същата страна.
п.с. Поправи - "сЛънце".
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
поздрави за разказа!