Асен се тресеше от нерви. Хапеше устни и крачеше напред–назад, правейки отчаяни опити да събере мислите си. Знаеше, че се е случило най-лошото, онова което първо щеше да съсипе брака му, а след това и да обезсмисли живота му. Съпругата му Руми му изневеряваше, точно в този момент, да… и „сеансът” продължаваше вече повече от час, поне така показваше програмата, инсталирана на таблета му.

  Винаги я бе подозирал, но ето, че вече я бе и хванал. Техниката не лъже, нали? Програмата показваше, че жена му лежи по гръб с вдигнати високо крака. А това какво означаваше? Можеше ли изобщо да има съмнения, че жена, застанала в такава поза, прави секс? Онзи, който и да бе той, „тъпчеше” зверски жена му. „Щяла била да се види с бивши съученици от гимназията. Да бе, да. А, защо си си вирнала така краката, мила? И защо така нагло ме излъга? И с какво съгреших, та да ме наказваш така, мен, човека, който е готов да даде живота си за теб? Защо ми сложи рога, Руми? Защо?” Такива въпроси изникваха в изтормозеното съзнание на Асен.

  Асен имаше приятел, работещ в компания за разработване на софтуер. Тъкмо чрез него се бе сдобил с приложението „Рогоносец”. Програмката бе съвсем проста,трябваше само в тялото на обекта да се монтират два миниатюрни датчика. А самото монтиране ставаше чрез игличка, подобна на тези на устройствата за измерване на кръвна захар. Леко боцване и хоп, датчикът се озовава под кожата. Асен монтира датчиците, докато стимулираше с език клитора й. Това се бе случило преди две седмици. Руми нищо не усети, а и как би могла, при положение, че виеше от екстаз.

  При вдигане на краката на дамата нагоре и разкрачване за продължителен период датчикът изпращаше сигнал до таблета на Асен и на екрана се появяваше простичкото четирибуквено съобщение „СЕКС”. Програмата бе достатъчно добра и правеше разлика между вдигането на долните крайници с цел почивка и типичното сексуалното разкрачване. Разбира се тя не можеше да улови всички пози, но никой софтуер не е съвършен, нали? А и жена му определено не си падаше по кучешката.              

  Асен се взираше в червената точка, която мигаше на екрана на таблета му – мястото, където се извършваше кощунственото деяние. Гореше от желание да отиде веднага там и да хване двамата мръсници. За секунда през главата му мина мисълта, че в настоящето си психическо състояние би могъл да извърши убийство, но не се отказа. Просто не можеше да остави нещата така.

  Хвана такси, защото целият трепереше от гняв и се съмняваше, че би се справил успешно с шофирането на семейната кола.

  В главата на Асен бушуваше ураган от объркани мисли. Той толкова бе погълнат от емоциите си, че не забелязваше нищо, сякаш бе под хипноза.  Таксиметровият шофьор караше към адреса, който му бе посочен, като от време на време хвърляше разтревожен поглед към клиента си – Асен приличаше на луд.

  Когато таксито спря и отпред изникна бялата фасада на болница, на Асен всичко му стана ясно.

  – Онзи лигав анестезиолог, а? Бившия съученик! Знаех си, че го харесваш, знаех си! – промърмори той и лицето му се изкриви в зловеща усмивка.

  – Какво? – попита таксиметровия шофьор.

  – Ще ви разкажа играта аз на вас! – Асен изскочи от таксито.

  – Господине, забравихте да ми платите.

  Асен се върна и метна една двайсетачка на шофьора, после се втурна към входа, стиснал таблета си. Червената точка продължаваше да мига. Двамата прелюбодейци бяха само на трийсетина метра от него, вероятно в някой заключен кабинет.

  – Курва! Ще ви убия!

  Крачеше по белите коридори, следвайки указанията на джипиеса. Пред очите му изникна бяла врата. Не бе заключена, за негова огромна изненада.

  Руми лежеше по гръб на едно от леглата с вирнати високо крака и затворени очи. Лявото й стъпало липсваше. Чуканът бе омотан с окървавени бинтове. Десният й крак бе поставен в шина, под която се виждаха грозни морави петна.

  – Господине, нямате право да влизате тук! – извика една облечена в бяло жена.

  Асен се ухили като идиот, изведнъж му бе олекнало. Промърмори:

  – Уф, а аз пък какво си помислих. Всичко е наред, да, да.  

  Лекарката го изгледа изненадано.

  – Вие роднина ли сте й?

  – Съпруг.

  – Била е прегазена от трамвай, но я стабилизирахме. Вярваме, че е прескочила трапа. А сега излезте, моля.  

  – Да, разбира се. Всичко е наред, всичко е наред, всичко е наред – заповтаря като в транс Асен.