Да, защото жените се справяме с всяка една ситуация и колкото да сме наранени и колкото и да ни боли, стискаме зъби и продължаваме напред с високо вдигната глава. Усмихваме се, но никой всъщност не знае каква буря бушува вътре в нас, никой не знае как болката разкъсва душата ни, че сърцето стене. Че като се приберем във вкъщи единственото нещо, което правим е да се тръшнем на леглото и да заплачем без никой да вижда сълзите ни. Опитваме се да изплачем болката, да я изкараме навън, да я изтръгнем от сърцето си, да се преродим както феникса от пепелта. И накрая успяваме, защото след всяка болка ставаме все по-силни.
denisima / 29.08.2015 г.
© Дени Todos los derechos reservados