29.08.2015 г., 19:30

Жените

777 0 0

Да, защото жените се справяме с всяка една ситуация и колкото да сме наранени и колкото и да ни боли, стискаме зъби и продължаваме напред с високо вдигната глава. Усмихваме се, но никой всъщност не знае каква буря бушува вътре в нас, никой не знае как болката разкъсва душата ни, че сърцето стене. Че като се приберем във вкъщи единственото нещо, което правим е да се тръшнем на леглото и да заплачем без никой да вижда сълзите ни. Опитваме се да изплачем болката, да я изкараме навън, да я изтръгнем от сърцето си, да се преродим както феникса от пепелта. И накрая успяваме, защото след всяка болка ставаме все по-силни.


denisima / 29.08.2015 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...