Живот - изпитание до края
Тя беше. Казвам: беше, защото най - после Бог си я прибра. Мъничка и гладка, като восъчна статуетка, вирнала предизвикателно брадичка, сякаш казва: ето! Издържах! Достойна ли съм вече за твоята прошка?
В младостта си беше лудетина. Омъжи се за руски белогвардеец. Роди му 2 деца. Той пиеше, побийваше я, но тя си оставаше лудетина. След време, още докато децата са малки, той почина. Трябваше да се поукроти и да се стегне, за да отгледа децата. Не се омъжи повторно. Отгледа ги. С много труд и мъка. Децата създадоха семейства. Някак, като предречено, момчето си взе рускиня. Момичето се омъжи за обикновено момче и беше някак дистанцирано от майка си и брат си. За две години роди две момичета. Семейство живееше в разбирателство. Внезапно тя почина. Остави две много малки момиченца! Пред очите ми е ковчега и две деца, които си играят на ръба на ковчега. Майката беше много наранена! Тя плака, тръшка се, накря се стегна. Тия дечица трябваше да се отгледат! И ги отгледаха! Синът и рускинята постигнаха две деца, като слънца. Момиче и момче. Тежко наранената майка се обърна към Бог. Смири се. Събра се с един вдовец и ходеше редовно на църква, биеше камбаната и и се смаляваше. Пребради прекрасната руса коса, сведе глава. Не можеше да се познае онази лудетина, влюбена в живота! Децата на сина пораснаха. Момичето се ожени и роди. Тези две семейства и даваха сила да живее. По време на пътуване станала тежка катастрофа. Бебенцето на внучката и мъжът и загинали на място. Тя самата едва оцеляла. Лекарите дълго се борили за живота и. Горката жена. Такъв тежък удар! Как да го понесе?! Той не бил по - лек и за сина и снахата! За кого да се погрижат те! За берящата си душа дъщеря, за майка си ли, или за болката си! И пак бившата лудетина трябваше да се стегне, да подкрепи скърбящото семейство на сина си. Да не ги занимава със себе си. Опираше се на Бог, молеше му се. Минаха години и вдовецът също умря. Добре се разбираха с него. Добре си живяха. Почина и баща и. Двамата с вдовеца го гледаха в последните му години и накрая го изпратиха. Тя стисна устни и не заплака, когато децата на вдовеца я изгониха от къщата. Малка селска къща, която дори нямаше кой да купи! Синът и купи друга малка селска къща, в друго село и я настани там. Да му е по - близо и да и помага. Без време беше остарял. Жена му говореше тихо, с мекия си руски акцент и не вдигаше глава. Жената живя доста години сама. Споделяше болката си със снахата. Нали ги болеше по подобен начин! Разбираха се. Веднъж паднала. Счупила крак. Нямало как. Прибрали я синът и снахата и се грижели за нея. А, тя ставала все по - малка и все по - изпита. Нямаше, според нея, какво повече да я удари. Просто чакаше Бог да я прибере и изреждаше имената на малкото си живи близки. Дошъл този ден. Тя го посрещнала пак с имената на живите.
Събраха се живите край гроба. 7 човека! Другите десетина я чакаха отвъд. И тя лежеше в искрящо белия саван, мъничка, като кукла, с предизвикателно вирната брадичка. Беше издържала. Душата и, мачкана, разкъсвана много пъти, беше издържала. Беше се смирила и приела всички изпитания, без да се отрече от Бог!
Гледах я. Не можех да спра да я гледам и плача! Тя беше като Йов! За това отправих гореща молба към Бог! Помолих го да я прегърне! Да я срещне с любимите хора, които вече беше прибрал. Помолих го, да ги дари с любов и покой! Тя заслужава тази милост! В живота изстрада толкова много! Сякаш любовта и към живота беше грях, който изкупва цял живот!
© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Съни! Да. Бог и беше опора и тя си тръгна с икона на гърдите. И все пак! Толкова удари! Толкова болка! Много е!
-
Тази история стяга гърлото, Марги!
Толкова много мъка, толкова житейски
тегоби и страдания! Ако Бог не беше
в сърцето, ако не уповаваше на Него,
мисля, че тази мъченица може би
нямаше да издържи, без да се прекърши
душевно и физически.
Поздравления за силната творба! -
Да, Дейна. И аз се питам: аз бих ли издържала? И се съмнявам. Благодаря ти.
-
Много силна е била. Мнозина биха се пречупили след толкова много болка. Невероятна история!
-
Сърдечно благодаря, Младене. Наистина. Нечовешки стоицизъм.
-
Много тъжна и достоверна история. Описала си я превъзходно, Марго! Да, има такива нещастни същества, които с нищо не са заслужили подобна участ. Ненапразно си сравнила героинята си с Йов. Но това е само по отношение на нещастията. Няма и следа от онзи изкуствено добавен в Библията хепиенд за Йов. Приличащ на зле измислена приказка. Баща ми, Бог да го прости, обичаше да цитира в подобни случаи една мисъл на Гюстав Емар, взета сякаш от роман на Стивън Кинг: "Нещастието крачи с бързи крачки и рано или късно застига всеки човек." И героинята на твоя разказ има зловеща съдба, но стоицизмът й е сравним само с величие! Поздравявам те за изключително силното перо!
-
Благодаря, Доче! Поклон!
-
Тъжна история... За волята в името на другите... Поклон пред устойчивостта и!
-
Благодаря, Ели. Жената си отиде на 86. Представяш ли си колко години мъка?! Да е мир за душата и!
-
Невероятен разказ! За пътищата в живота и преодоляването на предизвикателствата! Браво!
-
Благодаря ви, Стойчо и Младен! И аз се надявам. Все съм виждала, чувала, за страдалци и стоицизъм, ама това не ми го побира нито ума, нито сърцето! Дано най - сетне се отпусне и успокои!
-
Покъртителната биографична драма!
Маргарита,толкова много мъка си събирала в една човешка съдба, че докато четях се съпричастих в молитвата ти, защото вярвам:Господ е приел тази многострадална душа благоговейно!🙏 -
Благодаря, Петър! Жената е истинска! Патилата и също. Изпратихме я. Не е първият човек, когото изпращам, но тази жена ме изуми. Толкова да се събере в себе си, че да не прилича на живял човек! Казват, че мълния не удряла два пъти на едно място. При нея не два пъти, много пъти удря по женска линия! Не просто съм изумена! Нейната сила и стоицизъм са забележителни! 3 поколения жени!
-
Поспрях се при теб като коментиращ...Творбата ти е докосваща, борбата за живот, въпреки незгодите в него. наистина се иска сила за да превъзмогнеш всичко и да живееш.
-
Благодаря, Краси!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
