Тя беше. Казвам: беше, защото най - после Бог си я прибра. Мъничка и гладка, като восъчна статуетка, вирнала предизвикателно брадичка, сякаш казва: ето! Издържах! Достойна ли съм вече за твоята прошка?
В младостта си беше лудетина. Омъжи се за руски белогвардеец. Роди му 2 деца. Той пиеше, побийваше я, но тя си оставаше лудетина. След време, още докато децата са малки, той почина. Трябваше да се поукроти и да се стегне, за да отгледа децата. Не се омъжи повторно. Отгледа ги. С много труд и мъка. Децата създадоха семейства. Някак, като предречено, момчето си взе рускиня. Момичето се омъжи за обикновено момче и беше някак дистанцирано от майка си и брат си. За две години роди две момичета. Семейство живееше в разбирателство. Внезапно тя почина. Остави две много малки момиченца! Пред очите ми е ковчега и две деца, които си играят на ръба на ковчега. Майката беше много наранена! Тя плака, тръшка се, накря се стегна. Тия дечица трябваше да се отгледат! И ги отгледаха! Синът и рускинята пост ...