16 dic 2016, 23:15

Живот в студа

  Prosa » Relatos
581 0 0
2 мин за четене

Мрачен зимен здрач е налегнал безкрайната бетонна пустош на безлюдния град. От непроницаемия сив обзор плътно и  безспирно се ронят едри, лепкави снежни парцали. Трудният за дишане въздух се е слял с миризмите на  изгоряло, сяра и мраз. Само скърцането на снега и свистенето на вятъра, нарушават погребалното мълчание на зловещо тъмните улици. Всяка следа от живот сякаш е затрупана навеки, заровена надълбоко и чакаща своя час, скрита усърдно под похлупак от опасностите на  живота дебнещи навън.

   Трясък, остър металически звук. Рухва преспа сняг и се отваря врата. Яки ръце бързо боравят със студената стомана преди да са залепнали завинаги за нея. Едър силует припряно навлиза в лабиринт от панелни коридори. Тесни и мръсни стени. Гола крушка виси от нискък, олющен таван. Жужи, смърди, примигва и струи, хвърляйки слаба светлина из постно и отдавна обзаведено жилище. Избушени шкафове от талашит, изкормени мебели с висящи дунапрен и пружини, две счупени табуретки и разкъртен паркет. Лавирайки между руините разказващи за минал семеен уют и стъклата на множество счупени бутилки, силуетът се стаява близо до прозореца. Студеният дъх става на пара дори в помещението. Широката сянка потърква вкоченените си ръце и изважда нож. Чевръсто го прехвърля от ръка на ръка докато наблюдава тъмнината навън. Минава време. Чува се шум от леки стъпки, внимателни, бавни - може би дори на котка. Едри капки черна пот избиват по високото, мургаво чело на неосветения субект. С рязко движение на мястото на ножа се подава дълга, многокалибрена цев. С привична лекота, силуетът бързо заема позиция и затаява дъх.

  Гръмва пукот из тихата улица!

  Пукот нервен и тръпнещ! Пукот решаващ и съдбоносен!

  Пукот лек и трудноразличим в нощта. Пукот на пистолет със заглушител.

  Едрият силует лежи по гръб и втренчено гледа петно от мухъл плъзнало по неравния таван. Лека усмивка успява да победи студа и да изплува на снежнобялото лице. Сякаш някаква мисъл е заела цялото му съзнание, сякаш нов образ е изплувал пред неподвижния поглед…

 

 ~ ГЕЙМ ОУВЪР ~ !  

 

О, Нелепа смърт !

Плейърът е бесен ! Отново трябва да събира айтъмс и голд в любимата игра.  Няма да си ънплъгва кабела от шията и ще продължи да играе на пук ! Но докога…  О, шит…Няма  достатъчно фууд и мана в системите му, трябва да му ги речарджнат…

Там в оная игра с куул графиката, но тъпия геймплей… лайф нещо си…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Митков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...