Малкото момиченце щастливо гледаше света. През прозореца. Който не се отваряше. За всеки случай. Но пък в него се виждаше целия свят наоколо. Летящи самолети, весели птички, тичащи кучета и котки, препускащи коне с бодри ездачи в седлата, носещи се по релсите трамваи, фучащи коли, хора, хора, хора… Усмихнати, пъргави, ведри, доволни…
Момиченцето растеше. За него се грижеха родителите му. После мъжът му. Накрая децата и внуците…
Така си и отиде – убедено, че всичко е наред в този най-добър свят, животът е прекрасен, хората щастливи…
Майстор беше художникът, изрисувал стъклата на затворения прозорец…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados