Мишо и Огнян седяха в кафенето и смъркаха сутрешното си кафе. Разговаряха дълго за своите проблеми, когато Мишо насочи разговора в друга посока.
- Утре ще дойде твоята любов. Сигурен съм, че ще я намериш - започна той.
- Няма свестни момичета, братле. Светът се е извратил. Виж Пепито! Израснахме заедно, а тя се събра с едни приятели, та... Свикна с наркотиците. Докато един ден, майка ù я намери полумъртва, просната върху леглото. Очите ù изцъклени, а сърцето ù почти не бие. Закараха я в болницата и лекарите едвам я спасиха. Какво да ти кажа? Нямам думи.
- И аз не знам какво да кажа.
-Тогава къде да намеря свестно момиче, готин? Нали ги виждаш? Скоро даваха по телевизията момиче, което родило на единайсет годиин. Не знам само как се чувства майка му? Детето - дете да гледа. Срамна работа. Тогава какво ще стане от нас? Едно поколение... Мамата си джаса.
- Така е, Оги. Всичко е възможно. Какви ли не чудеса стават по света. Един ден Лилито ми разказа за нейната приятелка Нели. Оженило се момичето, а нямали деца. Как ще имат, като на петнайсет години направила аборт и получила възпаление.
- Да бе. Пък Стефито е много готина мацка, но за нея няма зима, няма лято. Вечно пъпчето ù е вънка. Ходи с толкоз къси блузки, чак очите ти да изкочат. Пък отгоре на всичко и обичка си сложила на пъпчето. Какво му е хубаво на това?
- Мишка. Нали знаеш? Модата е такава.
- Да, ама докъде води тая мода? Като се омъжат, нямали деца, а... Едно време преди много години, бабите ни са ходили с шаечни дрехи. Деца бол, цяла дузина. А сега? Нашите жени едно не могат да имат. Изроди се нацията, мой човек. Младите бягат навън, да спечелят някой лев. Както е тръгнало, няма да има млади хора у нас. Нищо, че родителите им са ги учили толкоз години, за да станат вишисти.
- Тук ми мирише на нещо! Но не искам да говоря. По-добре малко да те развеселя. Усмихни се де! И така. Вървя си аз по главната, а пред мен готина мацка на моята възрст, хванала под ръка оня ти старчок. Ама той така изтупан! Личи си, че има много мангизи. Нали знаеш? Сега не значи на колко си, а какво имаш в порфейла. Имаш ли парички и колички, всички мацки са твои.
- Знам, Мишо. А ти ми говориш за свестни момичета и любов. Та тя има ли я?
- Знайш? Такъв е животът.
- Да, бе. Такъв е, какъвто си го направим. А другите кат са рекли, че животът им бил тежък.
- Много-много не говори! Хайде, че имам много работа!
Двамата излязоха от кафенето и тръгнаха към главната.
20.11.2009 г. ПЕТЪК
© Мария Герасова Todos los derechos reservados