Животът между вчера и вдругиден
Животът между вчера и вдругиден
„Мила моя мамо, сладка и добричка…”
Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…
Някога имах и нямах майка… Мразех Осми март и всички празници посветени на майката.
Децата около мен в детската градина, после в училище имаха майки, които им приготвяха закуска, сплитаха им косите, идваха на родителски срещи, досаждаха им с полезни съвети… Аз имах баба… И татко разбира се… Но това не беше същото.
И не ми беше достатъчно…
Няма да забравя онзи час и новата учителка по български език във втори клас…
Беше на Осми март.
Прегърнала подарения и от учениците букет, с лъчезарна усмивка ни задаваше въпроси, с които да ни припомни защо трябва да сме благодарни на майките си…
„Какво прави майка ти когато имаш рожден ден?”(към мен)
- „Лежи”
-„Хмм… Интересно. А когато имаш проблеми с уроците?”
-„Ами… Лежи”
-„ А когато си болна?”
-„Ами… Лежи”
- Хмм. Ти будалкаш ли ме? Или искаш да изкараш майка си мързелана?
(Дружно хихикане от страна на класа)
Помня че изкрещях нещо като „ Това не е вярно! Престанете! Стига вече!” и избягах от училище…
Учителката беше нова и не знаеше… Но все пак се чувствах обидена, пренебрегната, наранена…
Плаках с дни… И още по-вече намразих 8-ми март и всичките му песнички…
Защото мама наистина лежеше в онова болнично легло толкова години на колкото аз самата бях.
Аз я познавах. Тя мен не… Като малка дори се страхувах малко… От тръбичките край лицето ù, от бръмченето на апаратите, от миризмата на дезинфектанти…
Първо едвам достигах на ръст до леглото ù и се надигах на пръсти за да я видя.
После порастнах и с всяко следващо посещение я виждах от все по- високо ниво.
Дори вече можех да помилвам косите ù…
Тя не ме видя нито веднъж… Не видя как израствам и се превръщам в жена.
Аз бях тази, която отбелязваше как тя бавно се променя и остарява в онова бяло легло…
Когато станах достатъчно голяма за да понасям реалността баба ми разказа…
Мама много искала дете… И татко искал разбира се, но за мама това било много важно… Тя забременявала няколко пъти, но братчетата и сестричките ми не могли да се реализират…
Тръгнали по доктори и по изследвания. Нямало пречки… Но нещо все пак е пречело.
А мама вече била на 33години.
Тогава някой ù препоръчал да иде при Вещицата на сънищата…
Живеела уединено, край малко планинско селце, била особена, според някои хора дори опасна. Не приемала всеки, които искал от нея помощ за проблемите си…
Пожелалият да се срещне с нея трябвало да преспи една нощ в горичката до къщата ù.
И ако в съня тя му определяла среща то на другия ден отивал на посещение.
Понякога дори след няколко дни… А ако не я сънувал… Всичко пропадало.
Явно мама е имала късмет със сънуването защото била призована…
Вещицата ù казала, че за да роди здраво и жизнеспособно дете трябва да го зачене по време на сън и да го роди по време на сън…
Изглеждало лесно като в приказка… Заченала ме… И ме родила под пълна упойка, от която обаче никога не се събудила…
Според баба това била цената, която трябвало да плати за ме има…
Когато станах на десет мама започна да идва в сънищата ми…
Приличаше на момичето от онази снимка на бабиния бюфет, което седи на пейка край морския бряг и е облечено с бяла рокля на черни капки… Играеше с мен. Пееше ми песни… Разказваше ми приказки, споделяше кулинарни рецепти, с които после ошашквах баба… Колкото повече растях, толкова по-рядко я сънувах…
А когато станах на 33 и разбрах че ще ставам майка тя ми се яви за последен път насън и каза да предам на татко, че е време да ù изключат системите…
И че аз поемам щафетата от нея…
Татко изпълни поръчението послушно и без възражения… Отдавна се беше простил с мама и с надеждата отново да бъдат заедно…
Животът ни продължи по старому… Без изненади и без сънища… Дъщерята, която носих девет месеца вече е готова да прегърне белия свят.
Днес постъпихме в родилното…
Утре имам планирано секцио…
А вдругиден?
Не знам…
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Отново ме завладя, Доче!
-
Чудесен разказ!
-
Честита награда, талантливке! Еднакво силна си и в поезията, и в прозата, аплодирам моженето ти!
-
Доче, остави ме без дъх и без думи... Поздравления за първото място! Напълно заслужено! Един въпрос напира да ти го задам - действителна или измислена е тази история?...
-
Силно съм впечатлен!Заслужена награда!
-
Да си кажа право, изненадахте ме в гръб
Благодаря ви много за оказаната чест Бъдете здрави момичета и момчета! -
Честито,Доче,радвам се за теб!
-
Женска орисия.
Честито първо място! -
Честито, Довереница!
-
perperikon (Пер Перикон), този, който вече е гласувал произведение, просто натиска въхру "даден глас" и така се анулира гласуването му. Така че всеки може да промени предпочитанието си, ако желае, разбира се...
Довереница, честито първо място! Радвам ти се!
Хубава и творческа вечер на всички! -
Грешката е моя. Моля за извинение! Сега видях, че в конкурса за поезия се допускат три гласа и от там дойде заблудата ми. Ще говоря с админа дали може да се оправи смяната на предпочитанията. Между другото една от причините класацията да е по процент гласували, а не по брой гласове, е точно тази - повечето гласуващи не прочитат всички разкази, а само избрани. И винаги съм питал - как може едно жури (читателите в случая) да правят класация, ако не са се запознали с всички участващи произведения?... Така че не бързайте да гласувате, преди да сте прочели всички предложения!
Още веднъж - извинете ме за предния коментар във втората му част! -
Поздравление за чудесния разказ!
Очаквам темата за новото предизвикателство.
И едно обръщение към тези, които смятат, че щом вече са гласували за два разказа, не могат да променят предпочитанията си, или само твърдят, че не знаят как става - Ами поне опитайте, дами и господа! Ще разберете, че ако гласувате за ново трето предложение, то първият ви глас отпада. Ако гласувате за четвърто, ще се анулира второто ви гласуване и т.н. Така че демонстрирайте неподплатените си симпатии, като не се криете зад фразата "не ми е позволено да гласувам за теб"! Позволено ви е да гласувате и по десет пъти, ако откриете по-добър разказ. Но тогава... по-добре да не продължавам. Сещате се! -
И от мен - Поздравления! Разказът ти е един правилно написан реалистичен откъс от житейска съдба, но мило и топло поднесен.
-
Радвам се, че победи, Мъдрост моя!
-
Кратък разказ,кратки изречения,а голямо съдържание!!...И много емоционално!Хареса ми,Доче и гласувам с пожелание да се класираш...
-
Разтърси ме! Имах колежка. И тя много искаше и все не успяваше да износи дете. Последният път, като че ли щеше да успее! Но на една консултация казали, че няма тонове. Тя упорствала, че детето мърда. Дали си е внушавала - не знам. Отказала аборт. Детето било мъртво в нея доста време. Тя почина. На 30. Май на толкова беше. Не мога да я забравя! Гласувах!
-
Глас и от мен, Мъдрост моя. Успех!
-
Има и жестоки съдби...
Гласувах, Доче.
Успех! -
Браво! Така се пише!
-
Глас и успех, Доче!
-
Разказът е страхотен, но и аз си изгърмях "патроните", а както вече съм писала не променям - така, че мога само в любими. Успех!
-
Успех, Довереница!
-
Ти си моят победител! Разтърси ме твоята история и лаконичния интелигентен начин на пресъздаване, Доче...
-
Трагична история, която не може да не предизвика болка и чувство на съпричастност в сърцето на всеки чувствителен читател. С радост бих дал глас за конкурса, но се оказа, че вече съм дал два гласа за други автори и не ми е позволено да гласувам за този разказ. Поздравление за начина, по който пишеш, Доче!
-
Успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
