Животът между вчера и вдругиден

Животът между вчера и вдругиден

                                                       „Мила моя мамо, сладка и добричка…”

Странно, тази детска песничка нахлу от радиото на спрелия наблизо автомобил, върна ме години назад, разбърка мислите ми и ми припомни горчивия вкус на присъствието, което всъщност беше само фрагмент от мозайката на липсата…

Някога имах и нямах майка… Мразех Осми март и всички празници посветени на майката.

Децата около мен в детската градина, после в училище имаха майки, които им приготвяха закуска, сплитаха им косите, идваха на родителски срещи, досаждаха им с полезни съвети… Аз имах баба… И татко разбира се… Но това не беше същото.

И не ми беше достатъчно…

Няма да забравя онзи час и новата учителка по български език във втори клас…

Беше на Осми март.

Прегърнала подарения и от учениците букет, с лъчезарна усмивка ни задаваше въпроси, с които да ни припомни защо трябва да сме благодарни на майките си…

„Какво прави майка ти когато имаш рожден ден?”(към мен)

- „Лежи”

-„Хмм… Интересно. А когато имаш проблеми с уроците?”

-„Ами… Лежи”

-„ А когато си болна?”

-„Ами… Лежи”

- Хмм. Ти будалкаш ли ме? Или искаш да изкараш майка си мързелана?

(Дружно хихикане от страна на класа)

Помня че изкрещях нещо като „ Това не е вярно! Престанете! Стига вече!” и избягах от училище…

Учителката беше нова и не знаеше… Но все пак се чувствах обидена, пренебрегната, наранена…

Плаках с дни… И още по-вече намразих 8-ми март и всичките му песнички…

Защото мама наистина лежеше в онова болнично легло толкова години на колкото аз самата бях.

Аз я познавах. Тя мен не… Като малка дори се страхувах малко… От тръбичките край лицето ù, от бръмченето на апаратите, от миризмата на дезинфектанти…

Първо едвам достигах на ръст до леглото ù и се надигах на пръсти за да я видя.

После порастнах и с всяко следващо посещение я виждах от все по- високо ниво.

Дори вече можех да помилвам косите ù…

Тя не ме видя нито веднъж… Не видя как израствам и се превръщам в жена.

Аз бях тази, която отбелязваше как тя бавно се променя и остарява в онова бяло легло…

Когато станах достатъчно голяма за да понасям реалността баба ми разказа…

Мама много искала дете… И татко искал разбира се, но за мама това било много важно… Тя забременявала няколко пъти, но братчетата и сестричките ми не могли да се реализират…

Тръгнали по доктори и по изследвания. Нямало пречки… Но нещо все пак е пречело.

А мама вече била на 33години.

Тогава някой ù препоръчал да иде при Вещицата на сънищата…

Живеела уединено, край малко планинско селце, била особена, според някои хора дори опасна. Не приемала всеки, които искал от нея помощ за проблемите си…

Пожелалият да се срещне с нея трябвало да преспи една нощ в горичката до къщата ù.

И ако в съня тя му определяла среща то на другия ден отивал на посещение.

Понякога дори след няколко дни… А ако не я сънувал… Всичко пропадало.

Явно мама е имала късмет със сънуването защото била призована…

Вещицата ù казала, че за да роди здраво и жизнеспособно дете трябва да го зачене по време на сън и да го роди по време на сън…

Изглеждало лесно като в приказка… Заченала ме… И ме родила под пълна упойка, от която обаче никога не се събудила…

Според баба това била цената, която трябвало да плати за ме има…

Когато станах на десет мама започна да идва в сънищата ми…

Приличаше на момичето от онази снимка на бабиния бюфет, което седи на пейка край морския бряг и е облечено с бяла рокля на черни капки… Играеше с мен. Пееше ми песни… Разказваше ми приказки, споделяше кулинарни рецепти, с които после ошашквах баба… Колкото повече растях, толкова по-рядко я сънувах…

А когато станах на 33 и разбрах че ще ставам майка тя ми се яви за последен път насън и каза да предам на татко, че е време да ù изключат системите…

И че аз поемам щафетата от нея…

Татко изпълни поръчението послушно и без възражения… Отдавна се беше простил с мама и с надеждата отново да бъдат заедно…

Животът ни продължи по старому… Без изненади и без сънища… Дъщерята, която носих девет месеца вече е готова да прегърне белия свят.

Днес постъпихме в родилното…

Утре имам планирано секцио…

А вдругиден?

Не знам…