Очите на Жоро проблясваха като остриета на ножове. Ядосан бе. Напоследък дори съвсем дребни неща успяваха да го изкарат от равновесие. Имаше проблеми в работата, може би това бе основната причина настроението му често да е лошо.
Той хвана жена си Десислава за ръката и я помъкна след себе си.
– Ела, ела да ти покажа. Да се убедиш с очите си.
– Какво има? – попита притеснено младата жена. Беше си помислила, че тази вечер неприятностите са се разминали.
– Повтарям едни и същи неща, ама кой да ме слуша! – нареждаше той. Тя подтичваше след него, хапейки устни. Чудеше се какво е сгафила този път.
Заслизаха по стълбите. Той я дърпаше, стиснал здраво ръката й.
В един момент Десислава се спъна в парапета и политна напред. Прескочи две стъпала, без да иска, а на третото стъпи накриво. Все пак успя да запази равновесие дотолкова, че да не помете мъжа си.
Той се извърна, подхвана я и измърмори:
– Какво правиш бе, жена! Що не си гледаш къде ходиш!
– Извинявай – каза тя и заслиза внимателно, като щадеше десния си крак, който пулсираше болезнено.
Когато стигнаха в кухнята, Жоро започна да обяснява:
– Затягаш прекалено крановете. Ето виждаш ли, капе. Уплътненията са се смачкали. Сега трябва да ги сменям. Каквото пипнеш, все беля става. Писнало ми е от такива гъзоръки като теб! Защо не си ползваш мозъка, а?
– Съжалявам, ще внимавам отсега нататък.
– Добре, радвам се. А защо са тези криви физиономии само не разбирам.
– Стъпих накриво, боли ме кракът.
Минута по-късно, когато видя, че глезенът на жена му е започнал да отича, Жоро каза:
– Само това ми липсваше! Все неприятности! Ама наистина ли не можеш да стъпиш? Стегни се малко де! Виж детето как се стресна от твоите драми. Петгодишният им син гледаше с ококорени очи какво се случва.
– Много ме боли като стъпя.
– Сигурна ли си, че не ми играеш номера, задето ти се скарах за кранчето?
– Абсолютно съм сигурна.
– Добре де, добре, не се цупи. Викам да ти стегна крака с бинт, пък до утре дано ти мине. И да знаеш, утре имам много работа, нямам време да се занимавам с теб.
Хапнаха, после си легнаха, като Десислава се добра до леглото на подскоци и подпирайки се на стените. Когато разбра, че жена му няма желание за секс, Жоро изсумтя, извърна се на другата страна и измърмори:
– Номера.
Жоро спа добре през нощта, а Десислава с мъка успя да открадне един час сън, и то след като взе голяма доза обезболяващи.
На сутринта Жоро попита:
– Какво сега? По-добре ли е кракът?
– Не.
– Искаш да те карам в болница ли?
– Нали каза, че имаш работа.
– Ще те закарам, ама нямам намерение да вися по опашките. Ей, голяма кутсузлийка си, Десо. – Той я подхвана през кръста и й помогна да стигне до колата.
Както можеше да се очаква, пред травматологичния кабинет имаше голяма опашка. Жоро настани жена си на една количка, потупа я окуражително по рамото и си замина. Бе обещал да намине, когато се освободи.
След час Десислава мина през рентгена, а след още един час дежурният травматолог я успокои, че счупената кост на пищяла не се е разместила и не се налага операция. Прати я в съседната стая за гипсиране.
Когато всичко приключи, Десислава се зачуди дали да се обади на мъжа си. Преди време той й бе забранил да го търси в работата. Преценявайки, че ще й е трудно да се прибере сама вкъщи, тя все пак се престраши да му звънне.
– Какво става? – попита троснато той.
– Ами… счупила съм си пищялната кост.
– Коя, коя?
– Тази на прасеца.
– Ясно. И какво?
– Поставиха крака ми в гипс. Но ще се оправя, не се притеснявай.
– И сега не можеш да ходиш, така ли?
– Взех си патерици, справям се добре с тях, инструктираха ме.
– Ох, Десо, малко ли неща са ми на главата, та сега и ти! Как можа да се пребиеш по такъв тъп начин!
– Аз мога и сама да се прибера, имам пари за такси.
– Хубаво, прибирай се. Аз ще гледам да намина по някое време да те видя.
Тя се измъчи по време на пътуването с таксито, и заради постоянното друсане по дупките, от което болката в крака се засили, и заради досадното дърдорене на шофьора.
Но вкъщи я чакаха още неприятности. Виждайки че майка му не може да стъпи на десния си крак и че се подпира на подпирачки, както нарече патериците, малкият се разплака. Бе убеден, че Десислава е едва ли не на умирачка. Наложи се дълго време да го успокоява и да се кълне, че не я боли, ама никак даже.
Малко по-късно се появи Жоро. Пак бе ядосан.
– Абе, Десо. Що са те гипсирали чак до чатала? Нали само долу глезенът те болеше.
– Откъде да знам – тросна му се тя. – Така трябвало да се обездвижи.
– Ти май за нещо като героиня се имаш сега, а? Ще искаш да върша къщната работа вместо теб, а?
– Нищо не съм казала.
– Ама смяташ да си лежиш…
– Нищо не смятам! Не се безпокой, ще сготвя нещо довечера. Няма да останеш гладен.
Той изгледа скептично сгънатия й в коляното крак, който се полюшваше безжизнено между патериците, и изсумтя. След кратко колебание отпраши към работното си място. Не се бе сетил да попита жена си дали има нужда от нещо от аптеката.
Десислава си почина половин час на фотьойла, после се зае да приготви картофи на фурна. Готвенето й отне двойно повече време от нормалното. Тя се чувстваше половин човек с този нефункциониращ крак, а и от многото шарене напред-назад болката в счупената кост се засили неимоверно. На всичкото отгоре момчето все се навърташе около нея и не я оставяше да си поплаче на спокойствие.
По едно време Деси забеляза, че пръстите на гипсирания й крак са почервенели и отекли и реши да си даде почивка. Вследствие на това картофите леко загоряха.
Когато се прибра вкъщи, Жоро завари жена си отпусната върху фотьойла. Нацупи се.
– Как сме?
– Добре.
– Гледам си сготвила. Много мило от твоя страна. Е, малко е попрегоряло това нещо вътре, но не мога да ти се сърдя, ти си си такава, отвеяна. От сега искам да те предупредя да не каниш майка си на гости. Тя като разбере, че си пострадала, ще си помисли, че е дошъл свършекът на света. Знаеш, че не мога да я понасям.
– Добре.
– Всъщност ти обади ли й се?
– Не още.
– Да не вземете да ме изкарате мен виновен! Много внимавай какви ги приказваш пред нея! Каквато е луда, ще си помисли, че аз съм те пребил.
– Добре.
Вечерята мина спокойно. Докато Жоро миеше чиниите, Десислава се качи горе и си легна, защото не се чувстваше добре.
Към полунощ Жоро се намърда в леглото. Беше леко подпийнал. Побутна жена си, за да провери дали спи, а когато тя се ококори, прокара длан по гърдите й. Деси не се реши да му каже, че не е в настроение за интимности, страх я бе да не го ядоса. Той се отърка в нея, погали я, после се настани между краката й. Успя някак си да махне бикините. Докато придърпваше пострадалия й крайник настрани, измърмори:
– Уф, тази коруба много пречи. Трябва да внимавам да не се ожуля на нея.
Със започването на тласъците Деси започна да стене. Жоро остана доволен, защото не предполагаше, че стенанията се дължат на болка в крака, а не на сексуална възбуда. Пет минути по-късно, когато всички приключи, Деси въздъхна с облекчение. После той захърка, а тя успя да задреме чак рано сутринта.
Десислава приготви закуска на малкия и седна да си почине. Чувстваше се скапана, въпреки че денят едва започваше. Жоро тръгна на работа ядосан, защото стана ясно, че ще трябва на връщане да напазарува. Той не обичаше да пазарува.
В десет часа звънна телефонът. Беше Нели, бивша съученичка на Десислава.
– Здрасти, Деси. Не си потвърдила, че ще дойдеш на срещата по случай десетата годишнина от завършването на гимназията. Искаме да знаем колко маси трябва да се резервират, затова се обаждам.
– Не, не, няма да дойда.
– О! Да не би заради тоя чукундур мъжа ти, дето те ревнува от всички?
– Не говори така.
– Добре де, твоя си работа, просто щеше да ми е приятно да се видим. Щеше да е хубаво… като едно време…
– Не мога да дойда, Нели, съжалявам. Счупих си крака.
– Какво!
– В гипс съм.
– Какво е станало?
– Тъпа работа… стъпих накриво, докато слизах по стълбите.
– О, Десенце, много ми е мъчно за теб.
– Е, ще се оправя.
– Можем да дойдем да те вземем с кола.
– А по онзи баир до ресторанта как ще се катеря. Не, Нели, съжалявам.
– Ох, добре. Оздравявай бързо, миличка. – Нели побъбри още малко, после затвори.
Половин час по-късно Нели се обади отново.
– Десенце, присетих се нещо, затова ти звъня.
– Моля те, не ме кандърдисвай повече. Достатъчно ми е криво.
– Не, не, за друго се обаждам. Имаш ли работа? Още ли шиеш?
– Да, но в сега нямам много поръчки, просто кварталът, в който живеем, е малък. Защо питаш?
– Сега се снимам в един филм. Сериал. Копродукция с американско финансиране. Второстепенна роля имам, но заплащането е добро. Една от актрисите отпадна по семейни причини. Шефовете търсят симпатично момиче, което да изиграе ролята на пострадала при терористична атака. Героинята по сценарий е със счупен крак и се придвижва с патерици. Не че не могат да гипсират някоя здрава, но …
– Предлагаш ми да кандидатствам?
– Че защо не? За тази роля почти няма желаещи. А и ти едно време се представяше добре на училищните представления. Нали мечтаеше да станеш актриса. Е, ето го шансът. Прослушването е по обяд.
– Не знам, мъжът ми…
– О, я стига! Идвам да те взема.
– Ами … добре.
Десислава прехапа устни от притеснение, трудно й бе да повярва, че се е навила на такова приключение.
Прослушването мина отлично. Десислава получи ролята, като при подписването на договора й платиха в аванс 2000 лева. Тя отдавна не бе виждала толкова много пари накуп.
Когато се прибра вкъщи, дълго размишлява. Обади се на своя приятелка, работеща в агенция за недвижими имоти. Чрез нея нае една гарсониера в другия край на града. След това извика детето при себе си и му каза:
– Миличък, ще се преместим да живеем на друго място. Само двамата с теб ще сме, без баща ти.
Детето гледаше с невинно ококорени очи.
– Но татко ще се ядоса.
– Голяма работа. Нека се ядосва.
Десет минути по-късно тя си събра багажа и извика такси.
© Хийл Todos los derechos reservados