18 nov 2007, 10:50

Как добричкият Микрософт спечели конкурса или Приказка от Вълче Време  

  Prosa » De humor
1492 0 2
4 мин за четене

Как добричкият Микрософт спечели конкурса или Приказка от Вълче Време

И нека най-добрият да спечели новия договор за софтуер! - откри конкурса вълкът Ники. И ако има по-добър от " Микрософт", нека да заповяда!

Преди да опишем залата, в която се бяха насъбрали нашите герои, нека кажем две-три думи за нашето Горско стопанство.

Откакто животните се разбунтуваха срещу хората и минаха на самоуправление, настъпиха тежки времена за животните. Много от тях тихо въздишаха за старите години на бай Тото, но станалото - станало, а историята назад нямаше да се върне. Откъде се появиха хитри мутри, които оглавиха новоизбрания Горски Комитет и взеха да си пълнят гръцмулите, никой не знаеше. Първо бяха приватизирани Горската мелница, после Болницата и Рудника, докато най-подир не остана нищо повече за правитизиране. Е, стана и малка игра с държавния дълг на Горското стопанство, в която някои удариха кьоравото, но ей, нали балъци винаги се намираха?! Накрая управляващи мутри измислиха една нова далавера. Те тръбяха наляво и надясно, че не трябва да се изостава от хода на цивилизацията и ако новото Горско стопанство искаше да бъде пълноправен член на Обединеното Горско кралство, то трябваше да се модернизира. Е, по пътя към това толкова бленувано кралство трябваше да се затворят Двете Вятърни мелници, няколко рудника - тези, които не бяха правитизирани - и още някои други дребни нещица, които няма да споменем, за да не затрудним читателската мисъл. Та както и да е, Новото Мъдро ръководство реши да модернизира старите компютри-костенурки. Те щяха да се "upgrade"- министърът-вълкът Ники, винаги изтъкваше колко е умен и че знае езика от далечния остров на мъглите - и старите костенурки щяха да запърполят не като Запорожци, а като Мерцедеси.

  • Нашата задача, господа и госпожи - продължи министърът Ники, е всеки да се вози на мерцедес. Трябва да забравим тези стари, отминали времена, когато чакахме 20 години за един Трабант. "Время за перестройки, тавариши! " - размаха юмрук и посочи към опозицията. - Тези там - вълкът спря за секунда, за да избере точната дума - продажници на нашето мило Горско стопанство се опитват всячески да спънат колелото на прогреса. Не слушайте тези провокатори.
  • Извинете, господин министър - обади се свенливо бобърът - но не е ли малко множко 100 чувала с орехови ядки за тази програма? Няма да остане нищо за зимнина, а освен това нашите учители са от дълго време на диета - 3 орехи на ден.
  • За такава лека работа - такава отплата! - отрече министърът.
  • Ами за старите животни? Какво ще правим с тях. Повечето от тях не можаха да си складират зимнина и ако ние не им помогнем, те ще умрат от глад!
  • Е, па чак ще умрат от глад! - намръщи се се Ники. - Че няма ли Валутен фонд да им отпусне средства?
  • Амчи, че има - намеси се баба Меца. Тя от глад я беше докарала до там да се цени в Горкия цирк, където всяка вечер зайците играеха на прескочи кобила с нея. - Валутният фонд ни отпусна средства, но госин министър тук е решил да ги вложи в компютри и програми. Че аз компютър няма да ям. Боровинки може, но компютър - не!

Баба Меца изръмжа и се надигна. Няколко услужливи мутри с чакалски физиономии и дебели вратове, а някои и без вратове "услужливо" застанаха около нея и започнаха да и чешат руното.

Откакто новият министър беше се докопал до кокала, с него неизвестно откъде се бяха появили тези мутри и ако някой имаше различно мнение от него... аха... да му беше яка гърбината.

Баба Меца се разтрепера и си седна на мястото.

  • Господин министре - изквича праскинята Гергана. - Миналият ден, като бях в селото на хората, чух те нещо да си приказват.
  • Че какво си правила там? - прекъсна я министърът.
  • Нали знаете, че хората хвърлят отпадъци накрая на селото. Тъкмо си бях заровила зурлата в едни сладки патладжани, когато една каруца приближи към боклука.
  • И какво си говореха хората? Казвай по-бързо, че немам време!
  • Ачи, имало такваз една програма, Open office, или нещо такова. Била безплатна. Единият от хората се хвалеше, че я ползвал безплатно.
  • Провокатор! Долу! - изрева министърът и кимна на мутрите. - Какво чакате бре, я и покажете къде и е кочината!

Горкото прасенце се сви на земята и се опита да се спаси от палките на мутрите, но безуспешно.

  • Е, ще вярвате ли още на провокатори?! - изви вълкът и нещастните животни почустваха как по гърбините им полазват студени тръпки. - Има ли още дисиденти, дето ще се правят на отварячи? Е, кога ще го разберете, че е по-добре да бъдете недоволни животни, отколкото доволни прасета?!

Никой повече не се противопостави на госин министъра и фирмата Микрософт спечели конкурса с пълно единодушие. Колкото до това, че за посредник на сделката беше компанията Цап-царапца Прогрес, която беше близка до мутрите на министъра-вълк, това беше малка подробност. Малка подробност беше също, че Горското стопанство щеше да плаща цели 100 чувала о орехови ядки на година - но хей - това беше Лудо царство - а там лудите бяха на почит.

А сега е време да се разделим, драги читателю. Аз обещавам да се срещнем отново в нашето любимо Горско царство. Там ставаха какви ли не чудесии, достойни за перото на велик писател.

За сега довиждане и до нови срещи.

18 ноември, 2007 година

Сиромах

 

© Кольо Карпела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми харесват разказите. Във всекидневните публикации търся най-напред псивдонима Сиромах. Допада ми чувството за хумор дори и описан натуралистично
  • В това вълче царство откривам неизбежни прилики с едно друго царство, ма то не е вълче. Онова царство, за което говоря е мише царство(не, даже не мисля , че и това е подходящо като термин)- царство на страхливци, долни лъжи и затворени очи(широко затворени очи). Иначе само боровинките! Това е! Минавам на мечешката диета, пък дано някога и нашето царство се събуди от зимния си сън!

    Поздрав най-сърдечен!
Propuestas
: ??:??