Как добричкият Микрософт спечели конкурса или Приказка от Вълче Време
И нека най-добрият да спечели новия договор за софтуер! - откри конкурса вълкът Ники. И ако има по-добър от " Микрософт", нека да заповяда!
Преди да опишем залата, в която се бяха насъбрали нашите герои, нека кажем две-три думи за нашето Горско стопанство.
Откакто животните се разбунтуваха срещу хората и минаха на самоуправление, настъпиха тежки времена за животните. Много от тях тихо въздишаха за старите години на бай Тото, но станалото - станало, а историята назад нямаше да се върне. Откъде се появиха хитри мутри, които оглавиха новоизбрания Горски Комитет и взеха да си пълнят гръцмулите, никой не знаеше. Първо бяха приватизирани Горската мелница, после Болницата и Рудника, докато най-подир не остана нищо повече за правитизиране. Е, стана и малка игра с държавния дълг на Горското стопанство, в която някои удариха кьоравото, но ей, нали балъци винаги се намираха?! Накрая управляващи мутри измислиха една нова далавера. Те тръбяха наляво и надясно, че не трябва да се изостава от хода на цивилизацията и ако новото Горско стопанство искаше да бъде пълноправен член на Обединеното Горско кралство, то трябваше да се модернизира. Е, по пътя към това толкова бленувано кралство трябваше да се затворят Двете Вятърни мелници, няколко рудника - тези, които не бяха правитизирани - и още някои други дребни нещица, които няма да споменем, за да не затрудним читателската мисъл. Та както и да е, Новото Мъдро ръководство реши да модернизира старите компютри-костенурки. Те щяха да се "upgrade"- министърът-вълкът Ники, винаги изтъкваше колко е умен и че знае езика от далечния остров на мъглите - и старите костенурки щяха да запърполят не като Запорожци, а като Мерцедеси.
Баба Меца изръмжа и се надигна. Няколко услужливи мутри с чакалски физиономии и дебели вратове, а някои и без вратове "услужливо" застанаха около нея и започнаха да и чешат руното.
Откакто новият министър беше се докопал до кокала, с него неизвестно откъде се бяха появили тези мутри и ако някой имаше различно мнение от него... аха... да му беше яка гърбината.
Баба Меца се разтрепера и си седна на мястото.
Горкото прасенце се сви на земята и се опита да се спаси от палките на мутрите, но безуспешно.
Никой повече не се противопостави на госин министъра и фирмата Микрософт спечели конкурса с пълно единодушие. Колкото до това, че за посредник на сделката беше компанията Цап-царапца Прогрес, която беше близка до мутрите на министъра-вълк, това беше малка подробност. Малка подробност беше също, че Горското стопанство щеше да плаща цели 100 чувала о орехови ядки на година - но хей - това беше Лудо царство - а там лудите бяха на почит.
А сега е време да се разделим, драги читателю. Аз обещавам да се срещнем отново в нашето любимо Горско царство. Там ставаха какви ли не чудесии, достойни за перото на велик писател.
За сега довиждане и до нови срещи.
18 ноември, 2007 година
Сиромах
© Кольо Карпела Todos los derechos reservados