17 oct 2008, 0:00

Как провалих избора на Сергей Станишев, първи тур 

  Prosa » De humor
1434 0 2

Obra no adecuada para menores de 18 años

12 мин за четене

Как се бе случило тъкмо на мен да се влюбя, не можех да си го обясня... Така или инак пострадах толкова много от тази несподелена любов, че прописах стихове. Всъщност малко смело казано “стихове”. Просто реших, тъй като явно вкусовете ми към словото не съвпадат с общоприетото в България, да създам един нов жанр в поезията – криминалната поезия. Основанието ми да си мисля, че съм на прав път беше фактът, че българите като общество така го бяха закъсали, което се отразяваше както на футбола, така и на литературата, и в частност на поезията. В период на едно такова умопомрачение, докато бях за кратко безработен, написах едно криминално стихотворение, което, разбира се, й посветих.

Чакалнята на гарата

Ще чакам да ми се обадиш, мила, 

не знам дали тогава ще имам още хлорофил,

увехнали ли ще са

моите цветя в килима,

на който бих те повалил.

 

Не знам дали ще имам още

блестящи зъби със емайл,

които да ухапват полунежно

и да преследват там, на място

зърното ти без свян.

 

Не знам дали ухото ми ще чува

задъханият ти, прочувствен стон,

разбира се, ако изобщо

ръката ми е за прегръдка здрава,

а желязото - не кадастрон.

 

Душата ще е само тази съща -

крещящ котилник, таралеж, кълбо,

торба изтупана, ветрилник,

продънена кутия,

чучело, прозиращо зебло.

 

 

Но тези ми терзания не траяха дълго. Тъкмо тогава, през 2005 се бях вече прочул в София като изключителен майстор на малки банички от многопластово тесто с пълнеж от висококачествено сирене и нежен кашкавал. Идея, която по-късно прерасна в цяла верига от гуфретчийници. Така или инак, тъкмо затова ми се обадиха от Парламента и ме ангажираха като парламентен баничар. Скоро разбрах, че баничките ми се бяха харесали, както на всички партии и фракции, така и на президента Първанката и премиера-Цар, които също им се бяха наслаждавали при редките си посещения тук, с повод и без повод, но най-вече, както разбрах, с червено вино.

Не минаха и няколко дни откак бях назначен, и с благия си характер, вечната лъчезарна усмивка, а най-вече с баничките, станах всеобщ любимец, като бях също изключително ухажван от Доган и хората му, тъй като по обясними причини те се пазеха от сандвичите в ресторанта, които, независимо, че не бяха скъпи като за депутати, можеха да съдържат и свинско.

Бях доволен от приходите и постепенно като се поокопитих и свикнах с напрежението, че се намирах всред толкова големи хора, и тъй като работата налагаше понякога и по 12 часа да съм на линия, а бях млад, започнах да оглеждам за някоя по-завързана депутатка със задната, но не долна мисъл, да я издрусам, както аз си знам, в някой плюшен ъгъл, така че да не е нужно после аз да я търся.

Разбира се, Надето ми беше фаворитката, но по това време нещо не си намираше като трябва, политически, мястото, а си личеше, че е толкова амбициозна, че изглеждаше от тези, които са готови да си отложат ерупцията заради кариерата. Беше направила също много грешки, което се беше пък отразило на цвета на кожата и на прическата й, така че си харесах една очилата, но с изключително стройно тяло от БСП и една от ДПС със здрав, но не пълен ханш, съответстваш на целта ми, имената, на които от деликатност няма да спомена.

Междувременно, независимо от многото игрички, сценки и пари, които се въртяха и реализираха тук, започнах да виждам, че депутатите са си най-обикновени хора, които, случайно или не, бяха изтикани от съдбата на това място. Едни от тях действаха на първо място за собствена облага, а другите - на второ, като се правеха, че действат в името на господарите си, с каквато тактика отклоняваха прожекторите от себе си за по-късно или по-скрито облагодетелствуване.

Все пък успях, тъкмо по време на най-бурните заседания, да подлъжа - или така си въобразявах - тази от БСП в стаичката зад бюфета. Оказа се колкото и страстна, толкова и откровено разговорлива относно секса, след това. Сигурно беше зодия лъв.

С тази от ДПС беше още по-добре. Тя просто заключи вратата на някакъв кабинет, където се озовахме, уж непредубедено разговаряйки, хвърли се върху мен, но след всичко, утихна, изненадана от способностите ми.

После дойдоха новите избори. Доходите ми паднаха, защото депутатите бяха заети с предизборните си тарикатщини, но моите две приятелки все пак намираха време да прескочат за по баничка и още нещо, към парламента, докато веднъж не се засякоха, тъкмо когато излизах с бесепарката, която си оправяше косата, от Западната зала, където я бях току-що оправил. Независимо, че вече имаше някакво политически споразумение за съвместни действия между ДПС и БСП, се получи много неприятна конфронтация, като по-късно и двете ми заявиха, поотделно, че ако искам да продължа, трябва да се откажа от другата.

По това време се сближих и с един десен народен представител, Асен, мисля, второто му име беше нещо като Кехайов. Беше елегантен човек, с прекалено широко, като че открито, но повече като че надуто от винце, лице, който си поръчваше вечер по цяла торбичка с банички, защото ги давах тогава с отстъпка и защото, както ми сподели, били много добро мезе за червеното. Асен сигурно нямаше много доверие на останалите депутати, защото често засядаше при мен, като ми откриваше разни тайни на политиката. Имаше сериозни сини очи, но инак беше достатъчно ехиден и находчив. Така, като се радвах на хапливите му коментари по отношение на разни, наистина недоразумения, но и на относително нормални депутати, научих от него, че цялата тази менажерия си имала своите кукловоди.
- Хич и не мисли, че ги е грижа за народа - ми казваше той. - Дори и някой случайно да се самозаблуждава, че има идеали, в края на крайщата винаги се оказва, че зад работата стоят пари.
- Я го кажи по-ясно – му казах, като изведнъж се мобилизирах, защото видях цвета на една от познатите дрехи на бесепарката да се мярка пред отворената врата към коридора, но останах на мястото си, защото не бях се решил с коя точно от двете си изгори да се коалирам окончателно. – И вие ли сте от тези?
- Неправилно задаваш въпроса, мой човек – ми рече. – Българите си бяха свикнали през столетията от естеството на живота и ежедневието да си имат своите водачи. Не някакви институции, а те самите са си събирали парите за училищата например. Докато тези естествени ръководители не бяха изместени от съвсем други сили и мошенически идеи, дошли след катастрофата след Балканската и Първата, причината за която е най-вече във възгледите на Фердинанд, който си е бил и отмъщението на Царска Русия.
- Ъ... – рекох.
- Какво, ъ? – се засмя. – Просто оттогава се появяват неестествените водачи, които са си повярвали, че и те могат да управляват, тъй като просто са си постигали и постигат целта да се обогатяват. Оттогава, та и до ден днешен.
- Искаш да кажеш, че така е било и при кумира ти Костов.
- Е. Костов никога нямаше да дойде на власт, ако не се бяха задавили от некадърност и алчност. Ти самият – и ми смигна към шишетата с алкохола, – си един от тези, за които това е естественият манталитет. Но не си сам. Повечето сте такива и така и гласувате.
- Но нали сам казваш, че Костов е направил толкова много. Та дори и необратимо.
- Моля ти се! Просто те могат и ще използват всяка ситуация за своя полза.
- Много ме зарадва – рекох, вече напълно безразличен към политиката, защото видях депесарката да влиза.
Беше си прибрала косите отзад и изглеждаше още по-съблазнителна. Имах чувството, че бих я издрусал на часа, но само ѝ смигнах, а тя се направи, че не го забеляза, сигурно защото беше с Доган.

След няколко дни се състояха изборите, резултатите от които са известни. Нямаше нищо конкретно. Само дето Асен ме открехна, че силите са абсолютно изравнени, но фактически, както и беше предрекъл, не са, защото те могли да използват всяка ситуация.
- Можеш ли да ги забравиш! – се смееше. - Намерили са едни, които да гласуват за тайно гласуване, а други, които да гласуват за тях при тайното гласуване. И няма да се учудя, ако този номер с Мозер не е тяхно дело.

Не му обърнах внимание.

След няколко дни дойде и денят на гласуването.

В деня на гласуването, реченото от Асен стана сторено. Защото Мозер я нямаше или, както каза Асен, "... пък и да я е имало, те други биха се изявили като принципни заради парата", и изтича да гласува, трима от БНР или пак нещо като радио, гласуваха за таен вот, а други трима от "Атака" - за Сергей Станишев.

След това настана едно голямо чакане, през което, тъй като депутатите бяха изгладнели, извиха дълга опашка за банички. Двете ми работнички едва успяваха да смогнат на темпа при автоматичните фурни и тъкмо давах две по-завързани на Надето, която пак се беше разхубавила, защото беше налучкала верния тон при изказванията си и ми мина през ума, че това чакане и атмосферата изобщо си беше тъкмо подходяща да си я издрусам, както аз си знам. Бях говорил веднъж-дваж с нея и й казах няколко незначителни комплимента, но с онзи тембър и поглед, от който знаех, че изтръпваха, като веднага забелязах, че е готова, а в същия момент се питах къде точно в това меле - в кухненската тоалетна, която сметнах веднага за не най-подходяща за нея или в Западната зала, когато едната от работничките ми ме стресна със съобщението, че тестото току що е свършило. Така се нервирах, че на мига забравих и подрусването, и Надето, че изтичах в най-близката тоалетната, за да дам простор на нервите си, далеч от хорските очи.

Каква беше изненадата ми, когато сварих там един як и дебел пич от Атака, който явно беше по-нервиран и от мен, защото риташе и удряше вратите, като в същото време псуваше като каруцар. На мига главата ми се проясни. Знаех го, че има много фирми, една от които за торти и тесто изобщо.
- Виж какво, пич - му викнах. - Ако ми доставиш до половин час три кашона многопластово бутер тесто, ще проваля избора на правителството.
Той спря да рита, удря и псува и ме изгледа като луд.
- Истина ти казвам, пич. Кълна се. И не го правя само заради тестото. Доган ми отне гаджето - го излъгах.
- Ако ме будалкаш... - рече заплашително, но беше вече ясно, че е готов да се хване и за сламка.

Оставих го да се състезава и лае в джиесема си, а аз търтих да търся първо бесепарката. Заведох я в Западната зала. Казах й, че съм решил да бъда само с нея, но при едно условие. Очите й светнаха, но въпреки това ме отряза като пресен морков.
- Не виждате ли, че искате да спечелите с трикове - се опитах да я ударя на чест.
- Ние сме най-сигурни, че сме най-нужни на страната - ми рече тя и призна: - И затова и целта оправдава средствата.
- Така ли? - рекох и посегнах.
Не се дръпна.

Тя беше от по-нежните, но аз знаех, че дори и когато искат да бъдат обладавани нежно, жените, в края на крайщата, мечтаят да бъдат чукани по мъжки. Затова и, въпреки че нямаше много време, задържах ерупцията си и я изчаках да се разтопи докрай.
- Нали ми обещаваш - й прошепнах нежно в ухото след това.

В момента, в който се скри от погледа ми, изтичах в другата посока. Намерих депесарката в компания, но нямаше време за губене. Направих й знак, както в по-добрите времена и не след дълго се срещнахме в Източната зала. С нея беше по-лесно. Забелязал съм, че турците много повече ценят дадената дума, пък и не й дадох много време да мисли.
- Добре, добре - каза по-късно, като се откъсна с труд от мен, оправи си дрехите и прическата и ме целуна преди да изчезне към залата, откъдето зовяха вече за гласуването.

Така. Тъкмо тези мои приятелки гласуваха тайно срещу правитерството на Станишев и така провалиха първия му избор.

Разбира се и аз си получих тестото същата вечер, но както се разбра, след има-няма две седмици, пак Станишев беше избран за министър председател и аз разбрах, че по-подходящо заглавие за разказа ми би било: "Как изпуснах Надето"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Венцеслав Йонков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??