Ако човек изучава историята, ще открие, че тя край няма. Земи, народи, държави, развитие, войни, герои, предатели, лидери, учени, хора на изкуството, идеи, постижения, падения… И тайни, много тайни.

Да не говорим за нашата история – що народ е оставил тук семката си…

Да видим различните комшии. Само някои от гърците, например, се смятат за потомци на древните елини. Учените просто логически питат – къде са, да речем, гръцките носове? Или как са изчезнали блондини като Ахил и Херакъл? Колко голямо е било влиянието на средиземноморските народи, както и на нахлуващите азиатски, та се е появил смуглият гръцки тип…

Румънците са убедени – преки потомци са на даките. В музеите им има отдели за траките /даките са просто едно от многото племена!/, а сетне експозициите са нейде от 14 век. Изглежда единадесет века даките са се крили по пещерите,, а после излезли и се кръстили румънци. /Да не се бърка с арумъни или директно роми - цигани/.

Македонците са още по-прями: потомци са на Александър и толкова! Нищо, че древните македонци са били елинско племе, а хората по тези земи още преди векове се пишат българи и говорят български.

Вярно, албанците почти са завзели тези земи, та псевдодревните търсят скандали с българите – преместване на вътрешните проблеми извън държавата…

А за турците да не говорим. Официално са 80 милиона. Но сметнете над 20 милиона кюрди /официално „планински турци“/, мюсюлманските племена от арменци, грузинци, българи, гърци…  Поне полагат добри грижи за античните съкровища по земите си – крепят туризма.

И, разбира се, сърбите. Малка държава с голям народ. По психология са близки с поляците – изключвам религиозния фанатизъм на ония. Сърбите псуват и религия, и Господ, и майка му, и ангели, и дяволи. Малък народ по брой – със силен дух и убеденост в себе си…

Ние?

Няма да правя психопортрет на себе си. Препоръчвам „Оптимистична теория за нашия народ“ и „Бит и душевност на нашия народ“ на гениалния народопсихолог Иван Хаджийски. Обърнете внимание – говори за НАШИЯ народ, а не за българския народ. Тъй като е част от народа, разбира го, гордее се и носи греховете му.

Някой политик да сте виждали подобен?

Иван Хаджийски… По нашенско малцина го знаят, още по-малко са чели, а паметник няма…

хххх

И ще завърша поредицата с една явна тайна в историята ни. Явна – не е трудно да се разкрие. Тайна – просто не се споменава и в учебниците…

„Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила,

мила моя майно льо, зора зазорила.

От тогаз се е, мила моя майно льо, войска провървяла,

мила моя майно льо, войска провървяла.

…сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман…“

Обаче – не е бил Иван Шишман. Не се е сражавал в Софийско. А може и да не е стъпвал там. Хрониките не споменават и битки с османците да е водил. Просто избягал в Никопол – удобно място, през реката или по реката и…

Тогава? Народната памет пази спомени от преди векове. Кой се е сражавал с османците?

Лична история. Изпит по фолклор. При знаменития академик – истински академик! – Динеков. Падат ми се юнашки народни песни. Динеков скучае – цял ден изпитва, всички редят знания от зеления му сборник по предмета, нищо ново…

Аз пък почвм да говоря за народните песни и легенди за цар Ясен. Динеков живва. Най-после студент, дето казва нещо не съвсем банално. Е, не е мое откритие, намерих, прочетох, заинтригува ме, поразтърсих и…

А цар Ясен е Михаил Асет, син на цар Иван Александър. Също и цар Иван Асен Пети – друг син на владетеля. Как така ли?

Царят е имал петима сина – трима от Теодора, двама от еврейката, кръстила се с типично женска подлост също Теодора. Взела мъжа, царството, че и името на първата. /Как се е казвала еврейката – неизвестно, Иван Вазов й слага име Сара и така се споменава и днес, разбира се, не в сериозната наука/.

Теодора ражда трима сина – Михаил Асен, Иван Асен Четвърти и Иван Срацимир.

Еврейката – Иван Шишман, наследил баща си, въпреки наличието на по-голбемия Иван Срацимир, и още един син с име Иван Асен, пети наречен така.

Михаил Асен загива някъде около 1356 година, Иван Асен Пети – около 1380 година.

Тук предупреждавам – различни историци, различни версии. Няма твърдо установени данни – има легенди. И една хроника – „Огледало на света“ от Мехмед Нешри, има я и на български /1984 г., 2016 г./.

С две думи – единият Иван Асен Четвърти умира от чума, другият Иван Асен и брат му Михаил Асенэ – в битка…

За да е всичко спокойно сетне, царят разделя държавата между Иван Срацимир и Иван Шишман. Отделно деспотството на Иванко, Добротица, Балик. И съвсем отделно малките държавици на юг, сред които дори държава на „разбойника“ Момчил, загинал геройски срещу османците…

История… Подхвърля ни трохички, а ние си правим торта…

хххх

С това приключвам серията „Как се прави историята“.

А има толкова теми…

Царе без царство – Константин и Фружин

Септемнрийското въстание – инспирирано или народен бунт

Цар Ивайло – свинепас?

Мътните десетилетия на осми век – от Тервел до Крум

Ами чуждите истории?

Глайвице

Полска Силезия? А Данциг? А Прусия?

Карпатите – земя на Тевтонския орден?

Кой открива Америка?

Атлантида

Черните фараони

Въстанията на робите в Сицилия

Троянската война

Зимбабве

Индианците

Кхмерите

Древна Индия

Австралия

Микронезия

Остров Рапа-нуи

И така нататък… Тайни и загадки, история, изпълнена със съмнения, реалности, скриваща мистика и минало…

Само да ти е интересно. И да пожелаеш да погледнеш назад, за да виждаш напреде си…