- На колко години е, всъщност? Не изглежда на повече от 23-24. – Хенри, отново лениво излегнат, любопитно гледаше към Никълъс.
- Не си далеч, наближава 26. Погледнах в досието й. Знаеше ли, че е разведена?
- Не. И все ми е струваше странно като я наричат „госпожа”... Някак си не й подхожда. Сигурен ли си?
- Разведена е... – Никълъс замислено замълча, а Хенри усети, че нещо остава недоизказано и за да го провокира каза:
- Май си погледнал не само в досието й...
- Така е, фирмата ни е същинска клюкарница... Бети ми разказа... - Никълъс замъча замислен, припомняйки си как Бети, която беше най-желязната жена, която бе срещал, тайно извади кърпичка и избърса очите си докато му разказваше. После продължи:
- Омъжила се много млада, била много влюбена. Веднъж се прибрала в къщи по-рано и заварила мъжа си в леглото с някаква жена. Скарали се, тя изведнъж се строполила, той я закарал в болницата. Оказало се, че е бременна, едва задържали бебето. После се събрали отново, тя му простила заради детето и заживели в очакване. После пак веднъж се прибрала по-рано и онази същата жена пак била там. Този път нещата били непоправими и те се разделили...
- И как е могла да му прости и да заживее отново с него? – въпросът на Хенри изненада Никълъс. Той го погледна и му стана странно, че го задава, защото младият мъж беше най-повърхностния човек, що се отнасяше за любов и обвързване.
- Ами... била е на 19, вярвала е, че с бебето нещата ще се променят и всичко ще се оправи... Кой не иска да е така?
- И сега живее сама с детето си, така ли?
- Не, всъщност, след втория скандал тя получила кръвоизлив, намерила я една съседка и едва успели да я спасят. Въпросът бил или тя, или бебето... Лекарят решил, че то няма шансове, а и нямало кого да пита, затова избрал сам и спасил нея.
Изведнъж настана тишина, която Хенри, странно подтиснат, наруши:
- Значи вичко е било напразно...
- Кое е било напразно? – Никълъс продължаваше да се чуди на реакцията на Хенри.
- ...прошката, жертвата й... така и не е получила награда за тях... нито нещата между нея и съпруга й са се оправили, нито детето й се е родило...
- Така е... но все пак прошката никога не е напразна... Иначе човек не може да е в мир със себе си. И аз бих искал да мога да прощавам и давам втори шанс...
Известно време и двамата мълчаха. Това, значи, се криеше за гладкото бяло чело на Мелани Хънт. Хенри стана и излезе, кимвайки замислено към Никълъс. Все още беше подтиснат от тази история, която изобщо не го засягаше... Защо се впрягаше тогава? Не можеше да се каже, че е разгадал някаква мистерия, защото никога не беше се запитвал какво е миналото на тази жена, животът й, тя самата... Често не беше я забелязвал по коридорите на сградата... Само че след снощи... Истината беше, че не само Томас Кинг беше изненадан. Хенри също. Сега Мелани Хънт му се струваше някак по-позната... и по-... По дяволите! Какво го интересуваше всичко това?!
© Дани Todos los derechos reservados