-         На колко години е, всъщност?  Не изглежда на повече от 23-24. – Хенри, отново лениво излегнат, любопитно гледаше към  Никълъс.

-         Не си далеч, наближава 26. Погледнах в досието й. Знаеше ли, че е разведена?

-         Не. И все ми е струваше странно като я наричат „госпожа”... Някак си не й подхожда. Сигурен ли си?

-         Разведена е... – Никълъс замислено замълча, а Хенри усети, че нещо остава недоизказано и за да го провокира  каза:

-         Май си погледнал не само в досието й...

-         Така е, фирмата ни е същинска клюкарница... Бети ми разказа... - Никълъс замъча замислен, припомняйки си как Бети, която беше най-желязната жена, която бе срещал, тайно извади кърпичка и избърса очите си докато му разказваше. После продължи:

-         Омъжила се много млада, била много влюбена. Веднъж се прибрала в къщи по-рано и заварила мъжа си в леглото с някаква жена. Скарали се, тя изведнъж се строполила, той я закарал в болницата. Оказало се, че е бременна, едва задържали бебето. После се събрали отново, тя му простила заради детето и заживели в очакване. После пак веднъж се прибрала по-рано и онази същата жена пак била там. Този път нещата били непоправими и те се разделили...

-         И как е могла да му прости и да заживее отново с него? – въпросът на Хенри изненада Никълъс. Той го погледна и му стана странно, че го задава, защото младият мъж беше най-повърхностния човек, що се отнасяше за любов и обвързване.

-         Ами... била е на 19, вярвала е, че с бебето нещата ще се променят и всичко ще се оправи... Кой не иска да е така?

-         И сега живее сама с детето си, така ли?

-         Не, всъщност, след втория скандал тя получила кръвоизлив, намерила я една съседка и едва успели да я спасят. Въпросът бил или тя, или бебето... Лекарят решил, че то няма шансове, а и нямало кого да пита, затова избрал сам и спасил нея.

Изведнъж настана тишина, която Хенри, странно подтиснат, наруши:

-         Значи вичко е било напразно...

-         Кое е било напразно? – Никълъс продължаваше да се чуди на реакцията на Хенри.

-         ...прошката, жертвата й... така и не е получила награда за тях... нито нещата между нея и съпруга й са се оправили, нито детето й се е родило...

-         Така е... но все пак прошката никога не е напразна... Иначе човек не може да е в мир със себе си. И аз бих искал да мога да прощавам и давам втори шанс...

Известно време и двамата мълчаха. Това, значи, се криеше за гладкото бяло чело на Мелани Хънт. Хенри стана и излезе, кимвайки замислено към Никълъс. Все още беше подтиснат от тази история, която изобщо не го засягаше... Защо се впрягаше тогава? Не можеше да се каже, че е разгадал някаква мистерия, защото никога не беше се запитвал какво е миналото на тази жена, животът й, тя самата... Често не беше я забелязвал по коридорите на сградата... Само че след снощи... Истината беше,  че не само Томас Кинг беше изненадан. Хенри също. Сега Мелани Хънт му се струваше някак по-позната... и по-... По дяволите! Какво го интересуваше всичко това?!