Не мога повече така да живея, не мога! До гуша ми дойде от теб. Как ще искаш дете от мен? А, не искаш, а снощи?! Как да легна с теб? Ти си пияница, алкохолик и непрокопсаник такъв си даже. Не мога да се сетя друга обидна думичка в момента, но и това ти стига. Какво дете, какво бъдеще ще му дадеш ти? Какъв баща ще си? Пък и аз твърдо съм решила да те напусна. Млъкни! Аз за последен път сега отивам да ти изневеря и ако не се оправиш, не знам. Ти си пий ракията, пий си я. Как не пиеш, как не пиеш бе?! Ето сипала съм ти като на човек, ето и салатка съм ти нарязала. Какво ме гледаш? А, да, да ти махна лепенката от устата. Ти сега ще искаш да ти отвържа и ръцете, нали? Добре, ще ти освободя едната ръка, за да можеш да си пийваш. Абе, как не обичаш да пиеш алкохол. Пий ти казвам! Но краката няма да ти отвържа, така да знаеш! После като се върна, ще звънна на мама, да й кажа да дойде да те види как си се натряскал. Та да не ми вика, че само аз мъж не мога да си намеря. Млъкни, стой мирен ти казвам. Нека види, че третия път се развеждам не по моя вина. Ще ми бягат все на мене мъжете, не мога да повярвам, че ми се случва.
Всичките ми приятелки се оплакват, че мъжете им много пият, а аз що зор видех докато науча първия си съпруг да пие. Па му сипвах направо в устата, па мезенце на тънко му режех. И му показвах ножа. Викам му: «Погледни, с тоя нож чудеса мога да сътворя, виждаш ли мезенцата на колко тънко съм ги изпраскала, така мога и други неща да изпраскам на тънки лентички». Какво му стана, като прибледне? Тоя от майтап не разбира, повече не го видех. Това мъж ли е?! Бе к'ви мъже има, па се напие, па ти шибне два шамара, та да разбереш кой е мъжът в къщата. А мойте - лигльовци. Аз няма какво да разкажа на дружките. А техните, кой пие, кой бие, кой комар играе, а аз мълча и се червя, все едно, че нямам мъж до себе си. Ще се излагам аз. Вторият какво? Добре, изневерявах му, ама толкова рядко. То това за мене си беше почти нищо, направо не се брои. Па как не ме удари веднъж, та да има и аз какво да разказвам после. А ти? Една дума не продумваш по цял ден. Аз с кого да си говоря? Млъкни! А, добре де, не ми повдигай вежди, виждам, че не съм ти махнала лепенката от устата. Ти мен на луда ли ме правиш, а? Сляпа ли искаш да ме изкараш, а?! Ей, ще ме подлудиш. Ти знаеш ли хората как живеят? Ето на Мичето на етърва й зет. Там, ако знаеш, каква драма е. Живеят хората, не мълчат като теб. Бе една чиния счупи, нещо... Но не тези дето ми ги подари мама. От тези на майка ти може и без това не ми харесват. Докога бе, докога ще те уча бе?! Защо все аз трябва да ти казвам какво да правиш? Знам какво ще кажеш: «само мир да е». Ама то не може така. Трябва да проявиш инициативност. Мисля, че така беше думата, но не това е важно, сега бързам, оня ме чака. Знаеш ли бе, аз с един ти изневерявам, защото те уважавам. Аз на бившия знаеш ли с колко, а? Но винаги гледах да е по един-два пъти, не прекалявах. И веднага ги сменях, за да не говорят хората, че съм... нали знаеш, да не казвам тая мръсна думичка, нали съм възпитана. Аз такива работи не обичам. Не мога да говоря глупости, срамувам се. Какво, какво пак повдигаш тези веждички?! Такава съм си аз - свестна. Казах веждички, та се сетих, знаеш ли, ще ти оставя и пинсетата си за вежди и огледалото. Почисти ги малко, много са гъсти. Искаш ли аз малко да ги оформя, да видиш, че съм добра? Добре, няма да те пипам, но до развода да се пооправиш, няма да ме излагаш. Да казват после, тая за какъв се е омъжила! Айде, аз тръгвам, ти пий, пий! На теб само пиенето ти е в главата, пияница такъв. Стой мирен, да ти махна лепенката и само ако не пиеш, аз като се върна...Ще ти излея бутилката в гърлото, така да знаеш. Майка задължително трябва да те види пиян, за да не ми пили после на главата, че само аз мъж не си намерих. Ясно ли ти е?!
Какви мъже има, аз на какви налитам?!
© Светлана Лажова Todos los derechos reservados